Раково отделение

— О-о! — оцени я веднага Чали. — Каква девойка, като писта на летище! Слушай, къде беше по-рано? Щяхме да се полюлеем на люлката!

Нела разтвори дебелите си устни, сякаш се готвеше да се нацупи, но тя просто така се усмихваше.

— И сега не е късно. Но ти си болнав, къде си се засилил?

— Корем върху корем — и всичко ще разберем — израпортува Чали. — Или ти се страхуваш от мен?

— Та колко е мъжкото у теб? — измери го с поглед Нела.

— Ще се убедиш, ако не се боиш! — отряза я Чали. — Я по-бързо започвай да миеш пода, за да видя фасадата!

— Да се гледа е позволено, правим го даром — благодушно кимна Нела и хвърлила мокрия парцал до първото легло, се наведе да мие. А може би съвсем не бе болен този човек? По външността му не можеше да се съди, а върху лицето му нямаше и следа от преживени вътрешни болки. Или той благодарение на силната си воля се държеше мъжки, показвайки им себе си за пример, какъвто досега нямаше в стаята, но който именно е нужен в нашето време? Павел Николаевич го гледаше със завист.

— А какво ви е? — попита тихо Русанов, така че само Чали да го чуе.

— На мен ли? Полипи!

Никой от болните не знаеше какво е това полипи, но някои от тях също ги имаха.

— А не ви ли боли?

— Щом ме заболя, веднага дойдох. Да се отреже? Моля! Защо да се отлага?

— А къде? — с голямо уважение разпитваше Русанов.

— Изглежда, на стомаха! — безгрижно отговори Чали и отново се усмихна. — С една дума, ще се наложи да го поскъсят. Ще изрежат три четвърти.

Удари се с ръба на дланта си по корема и се намръщи.

— И после? — учуди се Русанов.

— Нищо. Ще се приспособя! Само водката да влиза!

— Но вие толкова чудесно се държите!

— Мили съседе — поклати добрата си глава с добродушните очи и зачервения нос Чали, — за да издържиш, не трябва да се разстройваш. Който малко умува, този малко тъгува. И теб те съветвам да правиш същото!

Ахмаджан тъкмо идваше с дъската, служеща за плот. Поставиха я между леглата на Русанов и Чали и седнаха.

— Съвсем като културни хора — зарадва се Ахмаджан.

— Запалете светлината! — изкомандва Чали.

Когато лампите светнаха, стана още по-весело.

— А кой ще бъде четвърти?

Но желаещ да попълни бройката за карето не се намираше.

— Нищо, вие засега в общи линии ще ни обясните — Русанов се ободри. Вече седеше, спуснал краката си на пода като здрав човек. Когато обръщаше главата си, вече не усещаше болката в шията си толкова остра както вчера. Шперплатовата дъска, поставена между двете легла, приличаше на малка игрална маса, осветена от веселата светлина на лампата. Черните и червените фигури се открояваха върху бялата полирана повърхност на картите. Може би наистина трябваше като Чали да се отнася към болестта си и ще успее да се отърве от нея? Защо да се разкисва? Защо през цялото време трябва да се оставя на мрачните мисли да го тормозят?

— Какво още чакаме? — нетърпеливо попита Ахмаджан.