Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
Само с краставичките се и спасявам, нищо друго не ми се яде. Непрекъснато чувствам главата си тежка, а веднъж ми се завъртя всичко пред очите. А кръвта през това време се разрушава. Дават ми специални лекарства, които би трябвало да повишат левкоцитите (а и да ги увредят!), и искат «за провокиране на левкоцитозата» (така се казва по тяхному!) да ми правят… млечни инжекции! Чисто варварство! Сякаш става дума за чашка горещо мляко! За нищо на света няма да позволя да ми ги инжектират!
Другата опасност, която ме дебне, е желанието на докторите да ми прелеят кръв! Също се дърпам. Единствено ме спасява фактът, че кръвната ми група е първа, а такава много рядко докарват в болницата.
Въобще отношенията ми със завеждащата лъчевото отделение са доста обтегнати; всяка среща с нея се съпровожда със спорове. Доста своенравна жена. Последния път започна да опипва гърдите ми и да ме уверява, че «липсва реакцията срещу синестрола», че аз избягвам инжекциите, че я мамя. Артистично се възмутих (а всъщност, разбира се, наистина я мамех).
А с лекуващата ме лекарка ми е трудно да проявя твърдост и защо? Защото тя е доста мек човек. (Вие, Николай Иванич, бяхте започнали да ми обяснявате откъде е този израз «Добрата дума планина повдига». Напомнете ми, моля ви!) Тя не само че никога няма да повиши тон, но и не умее както трябва да се намръщи. Определи нещо против желанието ми и веднага наведе очи. И аз, кой знае защо, отстъпвам. А ми е трудно да обсъждам с нея някои детайли: още е съвсем млада и по-млада от мен и някак си ми е неловко да я разпитвам за някои неща докрай. Но е и много миловидна.
Има у нея и нещо ученическо; тя също безпрекословно вярва в установените методи на лечение, а аз не мога да я принудя да се усъмни. Въобще никой не иска да обсъжда с мен тези методи, никой не иска да види в мое лице разумен съюзник. Налага ми се да се вслушвам в разговорите на лекарите, за да си изясня и допълня премълчаните празнини; да търся медицински книги и по такъв начин да си направя ясна картина на собственото състояние.
И все пак ми е трудно да реша какво да правя, как да постъпя правилно. Ето, опипват ме често над ключиците, а аз не зная каква е вероятността да се появят метастази. В името на какво ме облъчват с тези хиляди и хиляди рентгенови единици? Действително ли само за да попречат на подутината да расте, или го правят просто за всеки случай — с петкратно и десетократно подсигуряване така, както строят мостовете, или ръководейки се само от безчувствената инструкция, от която не могат да се отклонят, защото може да се сбогуват с любимата работа? Но аз бих могъл да разкъсам този кръг, само ми кажете истината! Но мълчат…
Веднага бих могъл да се скарам с тях и отдавна да съм си заминал, ако не се страхувах, че няма да ми дадат служебна извинителна бележчица — Богинята Служебна Бележка! — а колко е нужна тя на заточения! Може би утре комендантът или оперът ще поискат да ме изпратят на още триста километра по-навътре в пустинята, а аз мога да се хвана като удавник за сламка само за моята бележчица; ето, вижте: написано е, че се нуждая от постоянно наблюдение и лечение, извинете, моля, гражданино началник! Немислимо е старият арестант да се отказва от медицинската си бележка!
А това означава отново да се хитрува, да се влиза в ролята на нищо неразбиращ човек, да се лъже и да се отлага, а това го правя цял живот, омръзна ми!… (А от прекаленото хитруване се уморяваме и допускаме грешки. Самият аз си навлякох неприятности с писмото на омската лаборантка, което ви помолих да ми изпратите. Предадох го, грабнаха го, включиха го в историята на болестта и със закъснение разбрах, че с този си ход са ме измамили: сега уверено ме подлагат на хормонотерапия, а преди това може би са се и съмнявали.) Веднъж да получа бележката, ще се пръждосам оттук, без да се карам с никого.