Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Когато Йоан XXIII беше избран за папа през 1958 година, той изненада цялата Курия (Гражданската служба на Ватикана) с думите, че походът срещу комунизма се е провалил и нареди на италианските епископи да станат „политически неутрални“. ЦРУ направо обезумя, когато папа Йоан XXIII забрани свободния достъп до Ватикана на неговите служители. Паниката в управлението се засили още повече, когато ЦРУ научи, че папата е започнал да посява семената на източна политика и е влязъл в предпазлив диалог със съветския лидер Никита Хрушчов. Според шефа на централата на ЦРУ в Рим: „Ватиканът вече не е така безрезервно предан на американската система. Светият престол е станал враждебно настроен и отсега нататък трябва да гледаме на действията му в такава светлина.“
Анализаторите на ЦРУ във Вашингтон подготвиха изчерпателни доклади със сензационни заглавия като „Връзките между Ватикана и комунизма“. През късната пролет на 1963 година централата в Рим докладва, че Светият престол ще установи пълни дипломатически отношения с Русия. Шефът на ЦРУ Джон Маккоун отлетя за Рим и направо нахълта в кабинета на папа Йоан XXIII с думите, че идва по настояване на първия президент католик на САЩ — Джон Ф. Кенеди. Маккоун настоя пред папата, че църквата „трябва да прекрати уклона към комунизма. Пазарлъкът с Кремъл е както опасен, така и недопустим. Комунизмът е троянски кон, както сочат и скорошните победи на левицата в италианските избори. Комунистите отхвърлиха до голяма степен подкрепяната от католическите партии политика.“
Цели десет минути без прекъсване трая тирадата на Маккоун, произнесена с типичния му откровен тон. Най-накрая в залата за аудиенции на Апостолическия дворец се възцари тишина. За един дълъг момент възрастният папа гледаше своя висок посетител с аскетичен вид. После заговори тихо, като му обясни, че църквата, която оглавява, неотложно трябва да изпълни един свой дълг: да се бори с бедността и нарушаването на човешките права, да премахне бедняшките квартали и гетата, да сложи край на расизма и политическите репресии. И той е решен да разговаря с всеки, който би могъл да му помогне да осъществи тази цел, дори и със Съветите. Единственият начин да се изправи срещу предизвикателството на комунизма беше да се бори с него с разумни аргументи.
Маккоун, който повече не беше в състояние да се сдържи, изрече гневно: „Не съм дошъл тук да водя дебати!“ Той съобщи на Йоан XXIII за доказателствата на ЦРУ, че докато папата е водел политика на разведряване с Москва, комунизмът е преследвал свещениците в целия социалистически блок, Азия и Южна Америка. Според папата обаче това бе още едно основание да се бори за установяване на по-добри отношения с руснаците. Сразен, Маккоун се върна във Вашингтон, убеден, че папа Йоан XXIII е „по-мек с комунистите, отколкото всеки друг от предшествениците му“.
Неочакваната скоропостижна кончина на папата (вследствие скоротечен рак) беше посрещната с облекчение от Маккоун и президента Кенеди.
Когато кардинал Монтини от Милано беше избран за папа Павел VI през 1963 година, Вашингтон се успокои. Два дни след възкачването му на Светия престол, папата прие Кенеди на тайна аудиенция. Междувременно Маккоун крачеше из градините на Ватикана подобно господар, завърнал се у дома след дълго отсъствие.
Управлението на папа Павел VI обаче беше помрачено в личен план от бързо влошаващото му се здраве, а в международен — от войната във Виетнам. Той беше убеден, че ескалацията на напрежението, което президентът Линдън Джонсън беше предизвикал през 1966 година, е греховна от морална гледна точка и че Светият престол трябва да поеме ролята на миротворец. Три месеца след като Ричард Никсън стъпи в Овалния кабинет, той също отлетя за Рим, за да се срещне с папата. Президентът му съобщи, че възнамерява да разшири намесата на САЩ във Виетнам. Присъствието на ЦРУ във Ватикана за пореден път се оказа нежелано.
Всичко това Цви Цамир научи от свой катца във Вашингтон. Сега, през тази слънчева утрин на 10 януари 1973 година, докато той и неговите служители пътуваха към Ватикана, за да инспектират мерките за сигурност по време на посещението на Голда Меир, Цви Цамир се надяваше, че в резултат на визитата Мосад ще заеме мястото на ЦРУ в многогодишния флирт на Ватикана с разузнавателните служби.