Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Цви Цамир командирова Марк Хеснер, един от най-способните му катци, в Рим, за да проучи многобройната арабска общност в града. В Милано, другия център на терористични групировки, шефът на Мосад изпрати Шаи Каули, също опитен катца. Цви Цамир запозна двамата си служители с подробностите за предстоящата визита и те го придружиха до Ватикана.
Когато на 10 януари 1973 година тримата мъже пътуваха с кола от Рим за Ватикана, те знаеха много повече за отдавнашната връзка на Светия престол с друга една разузнавателна служба, отколкото техните домакини подозираха.
През 1945 година представители на военновременното Управление на стратегическите служби (ОСС), предшественик на ЦРУ, бяха посрещнати „с отворени обятия“ във Ватикана по думите на Джеймс Джизъс Енгълтън, шеф на централата на ОСС в Рим. Папа Пий XII и Римската курия поискаха помощ от Енгълтън в похода на църквата срещу войнстващите комунисти. Помощта се изразяваше в това да бъде докарана на власт Италианската християндемократическа партия (ХДП). Ревностният католик Енгълтън употреби всичките си възможности, за да подкупва, изнудва и заплашва гласоподавателите да подкрепят въпросната партия. Той получи пълен достъп до службата на Ватикана за събиране на информация в цяла Италия, която нямаше равна на себе си в света. Всеки енорийски свещеник и неговият помощник докладваха за действията на италианските комунисти в техните енории. След като Ватиканът направеше оценка на информацията, тя незабавно се предаваше на Енгълтън, който от своя страна я изпращаше във Вашингтон.
Там тя бе използвана да подсили и без това огромния страх на Държавния департамент от заплахата, която Съветският съюз представляваше за Запада. Енгълтън получи нареждане да направи всичко по силите си, за да възпрепятства активистите от военновременната съпротива на Италианската комунистическа партия да вземат властта. Подобно на папата и Енгълтън не намираше покой при мисълта за световната комунистическа заплаха, която ще раздели земното кълбо на две части — капиталистическа и социалистическа. Тези две части никога нямаше да могат да съжителстват мирно. Още повече че самият Сталин беше изрекъл подобна закана.
Папата беше убеден, че италианските комунисти стоят начело на кампанията за унищожаване на църквата на всяка цена и с всички възможни средства. Редовните срещи между папа Пий XII и набожния Енгълтън се превърнаха в разговори, в които призракът на комунизма присъстваше все по-често. Папата непрестанно напомняше на Енгълтън, че трябва да убеди Съединените щати да направят всичко възможно, за да унищожат тази заплаха. Първосвещеникът, който олицетворяваше мира на земята, стана яростен пропагандатор на американската външна политика, която в крайна сметка доведе до студената война.
До 1952 година римската централа на днешното ЦРУ се ръководеше от друг ревностен католик — Уилям Колби, който след това пое дейността на ЦРУ във Виетнам. Колби създаде мощна мрежа от информатори в Държавния секретариат, както и във всяко паство и изповедалня на Ватикана. Той използваше тази мрежа в борбата на ЦРУ със съветските шпионски мрежи и подривна дейност в цял свят. Свещениците редовно снабдяваха Ватикана с информация. В страни като Филипините, където комунистите се опитваха да си поправят път сред нация от ревностни католици, ЦРУ успя да им нанесе успешен отпор. Папата разбираше необходимостта от насилствени мерки и беше съгласен, че ако Съединените щати не предприемат онова, което той назоваваше „печални, но необходими действия“, светът ще бъде обречен на десетилетия страдания.
През 1960 година ЦРУ постигна друг голям успех, когато кардинал Монтини от Милано, станал четири години по-късно папа Павел VI, съобщи на ЦРУ имената на свещениците в САЩ, за които Ватиканът смяташе, че не са достатъчно убедени във вредата от комунизма. Студената война беше в разгара си. Вашингтон беше обхванат от параноя. ФБР се впусна в гонения на набедените свещеници и мнозина от тях напуснаха страната, като се заселиха в Централна и Южна Америка. ЦРУ разполагаше със значителен фонд за подкупи, условно наричан „финансиране на проекти“, и правеше големи дарения на различни католически благотворителни организации, училища и сиропиталища. Пари бяха осигурени и за възстановяването на църковни сгради, собственост на Ватикана. Свещеници и монахини с проамерикански убеждения имаха възможност да пътуват безплатно на почивка. Италиански кардинали и епископи получаваха каси с шампанско и кошници с изтънчени деликатеси, докато Италия все още страдаше от продоволствена криза вследствие на Втората световна война. Неколцината поредни шефове на централата на ЦРУ в Рим бяха удостоявани от Ватикана с повече почести, отколкото посланиците на САЩ в Италия.