Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Добре ли си?
Шимейн поклати отмаляло глава — единственият отговор, който бе способна да даде в този момент. Чувстваше се странно мека като парцалена кукла и трябваше да мине доста време, преди да започне да се опомня. Когато събра достатъчно сили, тя отстъпи назад, но Гейдж продължи да я придържа с една ръка и Шимейн му бе благодарна за тази опора.
— Съжалявам. Нямам представа от какво ми прилоша така — прошепна засрамено тя и предпазливо вдигна очи към него. Лицето му бе толкова близо, че без никакво усилие би могла да го целуне. Господи, откъде пък й хрумна подобна мисъл, и то точно в такъв момент?!
— След като превържа раната ти, трябва да си легнеш и да си почиваш — заяви той с невъзмутим тон, целящ да прикрие обзелата го трескава възбуда.
— Ами чистенето? Ами готвенето? Ами Андрю? Той скоро ще се събуди.
— Работниците ще трябва да се оправят без мен този следобед — отвърна Гейдж с лека усмивка. — Възнамерявам до утре сутринта да бъда изцяло на твое разположение.
Шимейн вдигна вежди и се взря в него със закачлива усмивка.
— Искате да кажете, че ще се грижите за къщната работа като прост слуга? Но защо, сър? Аз съм тази, която би трябвало винаги да е на ваше разположение.
В кафявите зеници светнаха весели искри.
— И ако те повикам, Шимейн О’Хърн, ще дойдеш ли при мен наистина?
— Разбира се, сър! — отговори тя и сведе покорно глава. — Вие ме купихте и аз трябва да ви се подчинявам.
— А ако беше свободна, Шимейн? — притисна я Гейдж. — Пак ли щеше да дойдеш?
Топлият му дъх, милващ лицето й, я изпълваше с особено вълнение, но Шимейн упорито впери очи в масата и отбягна въпроса му.
— Но аз не съм свободна, сър, и няма да бъда в близките седем години.
— Седем години — въздъхна Гейдж и погали с поглед лицето й. — Доста дълго време за мъж и жена, които живеят под един покрив, без да са женени или роднини.
Веждите й се извиха учудено. Накъде ли биеше? Във всеки случай, ако това бе предложение да му предостави услугите си в леглото, далеч не бе избрал най-подходящия момент.
— Ако продължавате да губите време в приказки, кръвта ми ще изтече, господин Торнтън — сухо му напомни тя. Близостта му я смущаваше. Не бе забравила страстната му целувка и въздействието, което й беше оказала. Напоследък леглото й се бе превърнало в същински уред за мъчения, защото вместо да намери в него покой, Шимейн се въртеше и се мяташе с часове в безплодни опити да се избави от пламтящото желание, което я изгаряше. Тя кимна с глава към мехлема на стола и каза с престорена небрежност: — Надявам се, че сте размислил за тази ужасна гадост. Не бих имала нищо против, ако сте…
— Не съм — прекъсна я Гейдж, топна пръсти в мехлема и започна да го размазва по кожата й. После взе ивица плат от кълбото и я омота плътно около талията й. — До сутринта ще останеш с тази превръзка, после ще я сменя с нова.
Шимейн завъртя отчаяно очи и го изгледа на криво, измърморвайки:
— И с още от този противен мехлем, предполагам.
— Утре ще ти сложа по-малко, щом толкова го ненавиждаш. — Той разкъса края на превръзката и завърза двете лентички на възел. После отново обгърна с ръце талията на Шимейн, за да увие около нея и втората ивица плат. Задачата съвсем не беше неприятна. В действителност Гейдж наистина съжаляваше, че няма повече превръзки.
— Сега Потс ще иска смъртта ни повече от всякога — каза Шимейн, като стисна зъби. Трябваше й време, за да свикне с неудобната, стегната превръзка.
— Със сигурност е приел раняването си като жестоко оскърбление и ще ни преследва още по-настървено. След боя си с войниците вероятно копнее да избие всичко живо наоколо.
— Да, и може би следващия път ще имам повече късмет и ще сложа завинаги край на посещенията му — рязко отвърна той. — Вече разбирам защо този мъж те безпокои толкова. Повече от очевидно е, че е твърдо решен да ти причини зло. Обещавам ти, сладка моя, че ще подновим уроците по стрелба веднага щом се възстановиш.
— Да можеше да го направим още този следобед — мрачно въздъхна тя. Никога повече нямаше да може да излиза спокойно вън от къщата. Не и преди Потс да е отплавал или да е умрял.
Гейдж вече знаеше какво трябва да направи. Негодникът не му бе оставил избор.
— Ако Потс е още в Нюпорт Нюз, ще го намеря и ще говоря с него. Ако не вземе предупрежденията ми на сериозно, ще се наложи да го убия.
— Мориса ще знае къде е — каза Шимейн. — Като гледам как Потс кисне в таверната по цял ден, едва ли нещата между тях са се променили от времето, когато той изпълняваше всичките й заповеди на „Гордостта на Лондон“. Всъщност, изобщо не бих се изненадала, ако тъкмо Мориса го е накарала да дойде тук, за да ме убие. Хиляди пъти ме е заплашвала, че ще го стори.