Повелителката на бурите

Смаяната жена се отдръпна неволно. Никога не й бе хрумвало такова желание, но дали пък момичето не бе разчело и най-дълбоко скритите й мисли? Решително се отърси от напразните угризения и протегна ръце към повереницата си.

— Не, мила моя, не е вярно. Ето, можеш вече да научиш какво мисля и ще разбереш веднага, че не си права. Искам само да си добре.

Но зъбите на Дорилис тракаха, нямаше смисъл да я увещават с разумни доводи. Касандра зае мястото на Рената и седна на края на дивана.

— Чия, тя за нищо на света не би ти навредила, но няма да те разстройваме повече. И аз съм обучена в Кула за наблюдателка. От мен не се боиш, нали? — Добави полугласно към Рената: — Когато се успокои, ще ти повярва.

Другата жена се отдръпна, все още толкова зашеметена от обвинението, че едва овладя мислите си. „Нима губи разсъдъка си? Това ли ще й донесе болестта на прехода?“ Разбира се, очакваше Дорилис да прояви типичната сестринска ревност, но изобщо не беше подготвена за такава силна омраза. „Проклет да е онзи опърничав старец, защото я подтикна да си въобрази, че бракът й ще бъде нещо повече от преструвка!“

Рената се бе надявала, че скоро ще съобщи на Донал новината за сина му, когото носеше в утробата си. Вече беше сигурна, а и проникна в клетките на плода и се увери, че няма смъртоносни или вредни гени. Разбра обаче, че се налага да запази тайната засега. Не биваше да наранява болната и объркана Дорилис.

Щом отварата започна да действа, страхът на момичето отслабна, дишането й стана равномерно.

— Спря — измънка след малко, лицето й не се кривеше от необуздана паника. — А… ще започне ли пак?

— Вероятно — честно отвърна Касандра, но веднага я успокои: — Постепенно ще свикнеш и няма да се стряскаш така. С всеки път ще ти бъде по-лесно, а когато и тази дарба съзрее напълно у теб, ще си служиш с нея както с очите си. Ще гледаш само накъдето искаш.

— Страх ме е — прошепна Дорилис. — Не ме оставяйте сама.

— Няма, агънцето ми — нежно я увери Маргали. — Ще спя в стаята ти, докато имаш нужда от мен.

Рената се намеси:

— Знам, че Маргали ти е като майка, откакто се помниш, но аз съм по-опитна в тези неща и ще ти помогна по-бързо, ако се наложи през следващите дни и нощи.

Момичето протегна ръце към нея и Рената я прегърна.

— Прости ми, братовчедке. Не исках да те обиждам. Съжалявам… Знаеш, че те обичам. Моля те, остани при мен.

— Разбира се, скъпа моя. Знам какво ти е. И аз минах през болестта на прехода. Уплаши се и всякакви щуротии нахлуха в главата ти наведнъж. Трудно е да запазиш самообладание, когато дарбата ти се събуди толкова неочаквано. Ще трябва да работим с матрица по малко всеки ден, за да се научиш да контролираш новите си способности. Следващия път ще си подготвена.

„Ех, ако можеше сега да е в някоя Кула! Щеше да е в безопасност… а и ние също.“ Рената почувства, че Касандра сподели искрено желанието й, когато гръмотевицата отново сякаш разкъса въздуха навън.