Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— В думите му има истина — рече сякаш на себе си Ламборн.
— Моята глава пак ми изигра старата си долна шега. Но както и да е — corragio, нека дойде! Не съм скитал толкова дълго по света, за да се боя сега от Тони Фостър, все едно дали съм пиян, или не. Хей, дай тука една гарафа студена вода, да кръстя хереса!
Докато Ламборн, поизтрезнял от мисълта за идването на Фостър, се подготвяше за срещата, Джайлс Гозлинг се промъкна крадешком до стаята на амбулантния търговец, когото свари да крачи възбудено напред-назад.
— Вие така ненадейно напуснахте компанията — каза стопанинът на госта.
— Как няма да я напусна, след като се появи самият дявол — отговори амбулантният търговец.
— Не е много любезно от ваша страна да наричате така моя племенник и аз не би трябвало дори да ви отговарям, но, честно казано, Майкъл наистина може да бъде считан за изчадие на ада.
— Та аз не говоря за този самонадеян скандалджия, а за другия, който, доколкото знам… Впрочем кога ще си отидат? И защо са дошли?
— Честна дума, на тези въпроси и аз не мога да отговоря — рече стопанинът. — Чуйте обаче какво ще ви кажа, сър: вие ми донесохте подарък от достойния мистър Тресилиан — камъкът наистина е чудесен…
Той извади пръстена, огледа го и като го скри отново в кесията си, добави, че това било прекалено щедра награда за услугите, които би могъл да направи на своя дарител, и че на него, като прочут сред хората ханджия, не му подобавало да се бърка много в чуждите работи. Беше вече разказал, че не е успял да научи нищо повече от това, че дамата продължавала да живее в Къмнър хол в най-строго усамотение и че на онези, които случайно успявали да я видят, тя изглеждала тъжна и подтисната от самотата си.
— За вас обаче — допълни гой, — ако желаете да удовлетворите господаря си, се открива небивала възможност да сторите това. Тони Фостър идва тук, а на Майкъл Ламборн му трябва само още едно шише вино, за да не бъде в състояние дори и заповедта на кралицата да го помръдне от мястото му. Така че те ще останат гука най-малко един-два часа. И ако вие си нарамите сега стоката, която може да ви послужи като чудесно прикритие, имате изгледи да успеете да убедите стария слуга, спокоен от отсъствието па стопанина, да ви допусне в замъка, за да продадете уж нещо от стоката си на дамата; тогава ще научите за нея много повече, отколкото бих могъл да ви кажа аз или някой друг.
— Честна дума, вие сте прав — отговори Уейланд, тъй като това беше той. — Планът ви е отличен, но според мен — и малко опасен. Ами ако Фостър се върне неочаквано?
— Възможно е — каза стопанинът.
— Или пък, да речем — продължаваше да изказва съмненията си Уейланд, — ако дамата ми благодари хладно за усилията и откаже да говори с мен?
— Което също е възможно — съгласи се Джайлс Гозлинг. — Чудя се, че мистър Тресилиан проявява такава грижа за жена, която не иска и да знае за него.
— И в единия, и в другия случай ще претърпя неуспех — рече Уейланд, — затова вашият план, общо взето, не ми е особено по вкуса.
— И все пак съгласете се, драги господине, че това си е работа на вашия господар, а не моя, и затова вие сам най-добре знаете каква опасност можете да срещнете и доколко сте готов да се изложите на нея. Но не очаквайте други да направят онова, което вие сам не се осмелявате да направите.
— Чакай, чакай — прекъсна го Уейланд. — кажи ми само едно: онзи старец също ли отива в Къмнър?
— Да, струва ми се — отвърна стопанинът. — Техният слуга разправяше, че трябвало да занесе там багажа им, но и на него бирата му подействува така, както хересът на Майкъл.
— Достатъчно — каза Уейланд и по лицето му се изписа решителност. — Аз ще осуетя замислите на този стар злодей. Страхът ми от ехидната му муцуна вече изчезна и сега у мен остана само омразата. Помогни ми да метна багажа на гърба си, драги стопанино! А ти се пази, стари Албумазар119! Твоят хороскоп показва, че те грози опасност и тя идва от съзвездието Голямата мечка.
Той метна на плещите си товара, излезе, воден от стопанина, през задната врата на „Черната мечка“ и пое по една скришна пътечка към Къмнър хол.
ГЛАВА ДВАЙСЕТА
Селянин: У тези амбулантни
търговци се намират такива неща,
сестро, каквито ти не можеш
и да си представиш.