Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Нинив стисна зъби. Самите думи не бяха трудни за изричане. Нямаше да й се налага да се придържа към тях — тя не беше положила Трите клетви. Но това щеше да означава да признае, че Мелайне е права. Тя не го вярваше и нямаше да ги каже.
— Тя няма да обещае, Мелайне — каза Егвийн. — Когато си придаде тази мулешка физиономия, няма да излезе от къщата, дори да й покажеш, че покривът е пламнал.
Нинив стрелна й нея със свирепия си поглед. Муле значи! След като единственото, което бе направила, беше да не позволи да я подмятат като парцалена кукла.
Мелайне въздъхна.
— Добре. Но би било добре да запомниш, Айез Седай, че в Тел-айеран-риод ти си само едно дете. Хайде, Егвийн. Трябва да си тръгваме. — Докато двете изчезваха, на лицето на Егвийн изгря насмешлива усмивка.
Нинив изведнъж осъзна, че дрехите й са се променили. Че ги бяха променили. Мъдрите знаеха предостатъчно за Тел-айеран-риод, за да могат да променят нещата на другите, както и своите. Беше облечена в бяла блузка и тъмна пола, но за разлика от полите на жените, които току-що бяха изчезнали, нейната свършваше над коленете. Обувките и чорапите й бяха изчезнали, а косата й беше разделена на две плитки, по една над всяко ухо, заплетени с жълти панделки. Между босите й крака седеше парцалена кукла с боядисано личице. Усети, че зъбите й скърцат. Беше се случвало веднъж и тя бе успяла да изстиска от Егвийн, че така айилките обличат малките момиченца.
С гняв тя превключи на жълтата тарабонска коприна — този път й беше прилепнала съвсем плътно — и изрита куклата. Тя политна и се стопи във въздуха. Тази Мелайне май наистина беше хвърлила око на Лан; айилците, изглежда, го смятаха за нещо като герой. Деколтето й се спусна надолу и почти разкри гърдите й. Ако тази жена само му се усмихнеше! Ако той… Изведнъж си даде сметка, че прорезът се смъква още надолу, уширява се, и припряно го върна нагоре, не изцяло, но поне колкото да не я кара да се черви. Роклята й беше станала толкова вталена, че не можеше да се помръдне; тя и за това се погрижи.
Ще я карат те да моли за разрешение, така ли? Да ходи да се моли на Мъдрите преди да е направила нещо? Че не беше ли тя победила Могедиен? Те се бяха впечатлили подобаващо навремето, но май го бяха забравили.
Щом не можеше да използва Биргит, за да разбере какво става в Кулата, сигурно имаше някакъв начин да го направи сама.
Глава 15
Какво може да се научи насън?
Много внимателно Нинив оформи в ума си образа на кабинета на Амирлин, точно както си беше представяла Сърцето на Камъка, преди да заспи. Нищо не се случи и тя се намръщи. Трябваше да се озове в Бялата кула, в стаята, която си беше представила. Опита отново — този път си представи стая, която беше посещавала по-често, макар и при много по-нещастни обстоятелства.
Сърцето на Камъка се превърна в кабинета на Наставницата на новачките — спретнато помещение, облицовано с тъмно дърво и пълно със здрави, просто изработени мебели, използвани от поколения жени, заемали тази длъжност. Когато прегрешенията на една новачка бяха такива, че допълнителното лъскане на подове и тупане на пътеки не стигаше, пращаха я тук. За да бъде привикана в този кабинет, една Посветена трябваше да е направила далеч по-голямо нарушение, но наказанието бе също толкова болезнено, ако не и повече.
Нинив не искаше да поглежда стаята — Шериам винаги я беше наричала опърничава по време на многобройните й посещения тук, — но се озова зяпнала в огледалото на стената, където новачки и Посветени трябваше да гледат собствените си разплакани лица, докато слушаха нравоученията на Шериам, че трябва да се подчиняват на правилата, да проявяват дължимото уважение и така нататък. Подчинението на чужди правила и показването на изискваното уважение винаги беше затруднявало Нинив. Смътните останки от позлата по резбованата му рамка показваха, че виси тук поне от Стогодишната война, ако не и от Разрушението на света.
Тарабонската рокля беше красива, но всеки, който я видеше в нея, можеше да изпита подозрения. Дори доманките обикновено се обличаха по-прилично, когато посещаваха Кулата, и тя не можеше да си представи някоя да се сънува, че е в Кулата, освен с най-благопристойно поведение. Не че беше вероятно да срещне някого, освен навярно някоя, която се е сънувала в Тел-айеран-риод за няколко мига; преди Егвийн не беше имало друга жена в Кулата, която да може да проникне в Света на сънищата след Корианин Недеал, преди повече от четиристотин години. Но от друга страна, сред тер-ангреалите, откраднати от Кулата, които все още се намираха в ръцете на Лиандрин и нейните съюзнички, единадесет за последен път бяха проучвани от Корианин. Другите два, минали през кабинета на Корианин, които сега бяха у тях с Елейн, осигуряваха достъп до Тел-айеран-риод и най-добре беше да се заключи, че го правят и останалите. Много малко вероятно беше Лиандрин или друга някоя да се сънува обратно в Кулата, от която бяха избягали, но дори и тази малка вероятност беше достатъчно рискована — можеше да я причакват в засада. Впрочем тя не можеше да е сигурна, че откраднатите тер-ангреали са всичко, което е проучвала Недеал. Записите бяха твърде смътни и и други тер-ангреали, чието предназначение никой не разбираше, можеше като нищо да са в ръцете на Черни сестри, все още намиращи се в Кулата.