През дебрите на Балкана

— Можеш да го узнаеш, защото сега ще дойдеш с нас до Остромджа, за да го потърсиш.

— Аз ли? Защо? — попита той учудено.

— После ще разбереш. Нима си убеден, че той ще удържи на обещанието си и ще изпрати всичките си гавази?

— Нямах време за това, защото трябваше да побързам да се прибера, та като си дойдат ратаите ми, да съм вкъщи.

— Те върнаха ли се?

— Да. Разделили се и са яздили до Фуркьой и Белица, без да открият и следа от крадците. Тогава решили, че е по-добре да се върнат. Разбира се, здравата им се накарах. Те са наемници, а не се интересуват от благото на господаря си.

— О, не, правилно са постъпили.

— Мислиш ли? Защо?

— Дори и да бяха отишли чак до Дойран, та и по-далеч, пак никого нямаше да намерят.

— Много уверено говориш?

— Да, защото съм дълбоко убеден, че е така. Крадците изобщо не са тръгнали в тази посока.

— Но те го казаха!

— Излъгали са те, за да те заблудят. Да не мислиш, че един крадец ще бъде толкова непредпазлив, та да насочи полицията по следите си?

— Като ми го казаха, още не ме бяха ограбили!

— Но вече са имали намерение да го направят. Имали са и друга причина да не ти кажат истинската цел на пътуването си. Вече ги преследват за по-рано извършени престъпления. Предположили са, че ако преследвачите им дойдат в Дабила, ще отседнат при теб. Затова са ти казали погрешна посока. Пък и трябва да имаш предвид, дето са казали, че идват от Мелник и отиват в Дойран. Прекият път от едното място до другото минава югозападно през планина Султаница. А те са тръгнали право на запад, за да завият на юг. Значи са минали по обиколен път, който по моя преценка е около две немски мили. Но когато човек бяга и щади конете си, не язди по обиколни пътища шест часа.

Гостилничарят изпитателно ме гледаше.

— Ефенди — попита той, — ти наистина ли си християнин?

— Да. Защо питаш?

— Ако не беше християнин, щях да си помисля, че си от полицията.

— Има гавази, които не са мохамедани.

— Ти не би могъл да бъдеш обикновен гавазин, а си от висшите заптиета. А при тях, доколкото знам, не се вземат християни на служба.

— Защо непременно смяташ, че трябва да съм полицай?

— Подходящ си, а и говориш като човек, който знае всичко съвсем точно още преди да са му го казали. А и придружителите ти отговарят на тези мои представи. Виж тези двамата! — Той посочи към Оско и Омар Бен Садек. — Как сериозно и важно гледат! Санът на професията им е изписан по лицата им. А този дребосък! — Той посочи към хаджи Халеф Омар. — Не е ли истинско заптие? Лукави очи и хитра усмивка! Не се ли държи така, сякаш ще арестува целия свят, стига да поиска?