През дебрите на Балкана

Стените бяха боядисани в бяло. Единствената украса по тях се състоеше от изписаната на арабски точно под сламения покрив поговорка:

«Ангелите бдят над съня на праведника, но до ложето на грешника витаят страхливите вопли от упреците.»

Стаята имаше един-единствен прозорец. Срещу него на стената висеше въпросното шкафче.

— Тук вътре бяха парите — каза гостилничарят, сочейки към шкафчето. — Заключих го така, както беше по време на кражбата.

— Отвори го! — започнах аз.

Той извади малкото ключе от джоба си и отвори. Шкафчето беше съвсем празно. Проверих ключа и ключалката. Не беше обикновена фабрична изработка. Узнах, че го е изработил един майстор в Остромджа и според мен ключалката не би могла да бъде отворена с някоя кука или пирон.

Толкова по-необяснимо беше как е извършена кражбата.

— Сигурен ли си, че наистина си заключил шкафчето? — попитах аз.

— Да, със сигурност.

— Хм! Само пари ли имаше вътре?

— Не, бижутата на жена ми, както и някои златни и сребърни дреболии.

— Те също ли са откраднати?

— Да, всичко е изчезнало.

— Следователно крадците не са имали време да подбират. Пък и кражбата е извършена в тъмното и негодниците, разбира се, не са могли да видят кое е ценно и кое не.

— О, украшението за глава на жена ми и огърлицата й се състояха само от големи и малки златни и сребърни монети. Въпреки тъмнината крадците сигурно са успели да го разберат. Освен това имаше чапрази, брошки и пръстени, които също бяха ценни.

— Но те могат да ни насочат към крадците. Предпазливият крадец не взема такива неща. Ако двамата мъже са отмъкнали и тези предмети, доказват, че са били непредпазливи и не са професионалисти. Но непременно трябва да разберем по какъв начин са отворили шкафчето.

Реших внимателно да го огледам, но дребничкият хаджия вече го беше направил.

— Открих, сихди — каза той. — Ето го!

Той посочи към вътрешността. Като погледнах вътре, разбира се, веднага видях, че задната му стена беше разместена. Проверих по какъв начин е закрепено шкафчето на стената. Не беше поставено с помощта на метални шини, които осигуряваха по-голяма здравина, а просто беше закачено на един пирон, от който много лесно можеше да бъде взето.

Свалих го от стената и сега вече съвсем ясно се виждаше, че е било отворено, като са му извадили задната стена. Забелязваха се следите от дебело острие на нож, с който беше направено това.

Частите на шкафчето не бяха заковани с гвоздеи, а бяха монтирани посредством зацепване с жлебове. Значи изваждането на задната стена сигурно е причинило доста голям шум.

— И нищо ли не чухте? — попитах аз.

— Абсолютно нищо.