Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Едва ли — каза Ерик. — Само малко затишие преди истинската буря. Но мисля да се възползвам от него.
Преди да тръгне по задачата, лейтенантът го попита:
— А онези змиежреци?
— Не знам, лейтенант — отвърна Ерик. — Но със сигурност ще разберем, когато пристигнат.
Джефри отдаде чест и тръгна. Ерик извика след него:
— И ми доведете свеж кон!
— Нещо идва насам — промълви Миранда.
Баща й стоеше зад нея, с избили по челото му капчици пот, и се мъчеше да задържи около двамата заклинанието, което ги правеше невидими. Бяха намерили входа на разлома, отвеждащ към света на Шила, и Миранда се опитваше да пробие през него, за да види какво може да се очаква от другата страна. Според казаното им от Ханам, ако просто нагазеха през него, най-вероятно щяха да се набутат в лапите на цял куп разярени демони.
За просто око портата на разлома изглеждаше като най-обикновена плоска стена. За Макрос и дъщеря му районът бе оживял от мистична енергия.
— Някой се е опитал да я запечата отсам — каза Макрос.
Миранда прати тънка, сондираща струя енергия през разлома. От другата страна се долавяха присъствия и тя отстъпи назад в тъмното.
— Можеш да оставиш заклинанието. Наоколо няма никого.
Макрос го направи.
— Сега какво ще правим? — попита Миранда.
Баща й се отпусна тежко на земята и рече:
— Ще се опитаме да се прокраднем през този разлом, ще се опитаме с бой да проникнем през него или ще потърсим трети начин да влезем в Шила.
— Първият не изглежда възможен, а вторият не ми се струва никак привлекателен — каза Миранда. — Какво мислиш за третия?
— Ако има път към Шила през Коридора на световете, ясновидецът Мустафа ще го знае.
— При Табърт? — попита Миранда.
— Защо пък не? — каза Макрос. — Уморен съм. Можеш ли да ни заведеш там?
Челото на Миранда се набръчка.
— Ти да си уморен?
— Никога не бих го казал на Пъг — каза Макрос, — но подозирам, че когато той ме издърпа толкова рязко от Сариг, отново съм станал съвсем смъртен. Повечето ми мощ идваше от бога на магията, но след като тази връзка се прекъсна… — Той сви рамене.
— Адски неподходящ момент да го казваш! — ядоса се Миранда. — Предстои ни да се преборим с крал на демони, а изведнъж се оказва, че не си в най-добрата си форма поради някаква си старост?
Макрос се надигна с гримаса.
— Още не съм съвсем готов за овесената каша и дебелия шал, дъще. Все още мога да срина тази планина, ако се наложи!
Миранда се усмихна, хвана го за ръката и насила го отведе в Ла Мут. Гостите на Табърт бяха пъстра сбирщина, но до един се надигнаха и отстъпиха, когато чародеят и дъщеря му се появиха от нищото, на няколко стъпки пред тезгяха.
Табърт стоеше зад тезгяха и само повдигна вежда, щом Миранда му каза:
— Трябва ни килерът ти.
Ханджията въздъхна, все едно че каза: „Каква ли история ще трябва да измисля, за да обясня тази загадка?“, но кимна и рече:
— Желая ви успех.
Бързо минаха зад тезгяха и влязоха в задната стая. Миранда поведе Макрос надолу по едни стъпала и после по дълъг коридор. В дъното на коридора имаше ниша, отделена с най-обикновена завеса, окачена на метална пръчка. Тъкмо това бе порталът, който Миранда бе използвала, когато за пръв път влезе в Коридора на световете. Дръпнаха завесата, която отделяше нишата, и след като пристъпиха през прага, се озоваха в Коридора на световете.
— Зная дългия път до хана „При Честния Джон“ — каза Миранда и посочи наляво. — Да знаеш по-кратък?
Макрос кимна.
— Ей натам. — И посочи в обратната посока.
Двамата забързаха.
Уилям следеше вихрещата се битка от наблюдателницата си. Бранителите на кейовете бяха започнали да обстрелват прииждащите към тях кораби. Хитро прикритите балисти и катапулти бяха потопили вече три, но флотата продължаваше да настъпва.
Едно от най-ценните притежания на Уилям беше „шпионското стъкло“, подарено му преди години от херцог Джеймс. То притежаваше обичайните свойства на всеки добър далекоглед, като увеличаваше предметите десет пъти, но също така имаше и едно необикновено свойство: можеше да разкъсва илюзии. Джеймс, твърде сдържан по отношение на произхода му, така и не беше разкрил тайната.
Уилям огледа настъпващия команден кораб и видя грозния демон, присвит на трона на средната палуба. Въпреки отвращението си огледа внимателно съществото. Всички други около него бяха под неговия контрол с помощта на мистични нашийници и вериги.
Трудно беше да се разгадае изражението на демона, защото в лицето му нямаше нищо, което поне малко да напомня за човешки черти. Пъг бе предупредил принц Патрик, Джеймс и Уилям за онова, което беше разбрал за смъртта на Изумрудената кралица и замяната й с демон, но тази информация се пазеше от всички освен от шепа офицери. Уилям и Джеймс бяха решили, че хората ще си имат достатъчно грижи, за да ги плашат и с мощта на един демонски господар.