Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Тръгвам напред към имението. Ще се видим там.
Ру смяташе да остави фургонджиите да отдъхнат през нощта в имението му, след което да ги отпрати към Рейвънсбърг. Там бе намислил да събере работниците и слугите си и ако се появи врагът, да ги премести в Саладор. Знаеше за нашествениците нещо, което знаеха малцина други — че ако подминат Даркмоор, ще тръгнат към Сетанон, за прословутата плячка, за която преди време бе споменал Калис, каквото и да представляваше тя. Ру не хранеше съмнение, че Кралството ще се справи с предизвикателството — самият той беше служил при нашествениците за известно време, когато Калис успя да се внедри в армията им, и макар да разполагаха с голяма чет, липсваше им тренировката на кралската войска.
Но после се сети за сааурците и рече:
— Променям заповедта си. Подминете имението ми и продължете напред чак до залез-слънце.
— Защо? — попита Язон.
— Сетих се нещо. Стигнете до хана ни в Честъртън и ме чакайте там. Ако до един ден не получите от мен друго нареждане, подкарай хората за Даркмоор. Там отдъхнете, сменете конете и продължете към Малаково средище. Там ще чакате вест от мен.
Язон като че ли се притесни от промяната на плана, но не каза нищо.
Ру подкара напред и скоро се омеша в тълпата, напираща към източните порти. Тъкмо се канеше да се върне, уплашен да не настъпят безредици, когато видя излизащите от една улица вляво от него кралски конници. Зърна позната фигура в челото им и извика:
— Ерик!
Ерик дръпна юздите.
— Мислех, че още вчера си напуснал града.
— Много неща останаха да се свършат в последния момент — отвърна Ру. — Имам фургони след мен, ще заминат на изток.
Ерик кимна.
— Умно решение. Можеш да продължиш с нас до портата, но се боя, че фургоните ще трябва да се оправят сами.
Ру подкара до приятеля си от детинство и го попита:
— Кога затварят портите?
— Привечер, или когато откъм изток се появи първия враг. Което от двете дойде първо.
— Толкова ли са близо? — изненада се Ру.
— Преди час удариха външния морски вал — отвърна Ерик. Пътят вече беше ограден от кралски войници, пазещи тълпата да се придвижва в ред. Тези, които чуваха, че отзад идват коне, се опитваха да отбият встрани, но място нямаше и Ерик и отделението му се принудиха да забавят до ходом.
— А ти накъде? — попита Ру.
— Навън. Когато портите се затворят, ще продължа в ариергард зад тези, които са успели да излязат.
— Гадна работа.
— Не толкова гадна, колкото да останеш вътре — отвърна Ерик.
— Виж, за това не бях помислял. — Ру замълча, после попита: — А какво става с Джедоу и другите?
Ерик знаеше, че го пита за шепата мъже, с които бяха служили отвъд морето с капитан Калис.
— Вече заминаха в планините.
— Какво всъщност става?
— Не мога да ти кажа — отвърна Ерик.
Ру помисли малко; беше пращал строителни материали за принца до странни места по планините, както и продоволствие. Прецени обстоятелството, че най-добрите войници на принца са по височините, и попита:
— Кошмарния хребет ли?
Ерик кимна.
— Нищо не казвай, но до месец гледай да си преместиш семейството на изток от Даркмоор.
— Разбрано — каза Ру и ето, че стигнаха до портата. На един фургон му беше паднало колело точно извън нея и коларят се караше със стражите, които искаха да разпрегне коня и да издърпа фургона встрани, а коларят настояваше да изчакат, докато оправи счупеното колело.
Ерик отиде при тях и извика:
— Сержант!
Мъжът се обърна и като видя офицер в черното на Специалната част на принца, отдаде чест.
— Да, сър!
— Престанете да се карате и разкарайте този фургон от пътя. — Пешаците можеха да го заобиколят и да излязат от портата, но зад счупения фургон се трупаше цяла върволица фургони и коли.
Коларят се отчая.
— Сър! Целият ми имот е вътре!
— Съжалявам — каза Ерик и махна на едно отделение да издърпа фургона край пътя.
— Ако можеш да си го оправиш там, жив и здрав. Но така само пречиш на хората.
После се обърна към Ру.
— Излизай, Ру. Веднага.
— Защо?
Ерик посочи на север и Ру видя пушилката и настръхна.
— Само едно нещо може да вдигне пушилка толкова бързо.
— Или е най-големият кавалерийски ескадрон от тази страна на Кеш, или са сааурците!
Ру обърна коня си по източния път и с вик препусна извън града. Ерик се обърна към един от войниците и каза:
— Върни се в града и предай, че ни идат гости от север. — Погледна към вдигащия се прах и добави: — До един час ще са тук. — После се обърна към ротата стражи при портата и каза: — Пригответе се да затворите за не повече от минута след сигнала.