Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Трябва да тръгвам — каза Джеймс.
— Ако успеем някак да оцелеем след всичко това, обещавам ти, че ще помисля да си намеря някоя добра жена и да се задомя.
Джеймс се засмя, прегърна отново шурея си и отвърна:
— Ще се видим или в Даркмоор… или в ада.
— Едното е като другото. — Уилям леко го побутна към вратата.
Херцогът се обърна и забърза, колкото му позволяваха престарелите крака. Отвън го чакаше взвод специални войници, облечени в черни туники, гамаши и боядисани в черно железни шлемове. Не носеха никакви отличителни знаци и мълчаливо придружиха Джеймс до кабинета му. Там той свали знака, показващ ранга му, свали и златната верига с печата на херцога на Крондор, с който се подпечатваха официалните декрети. Свали херцогския си пръстен и го остави до печата. После се обърна към един от войниците и каза:
— В залата за аудиенции на принца има една сабя, окачена над камината. Донеси ми я.
Войникът излезе бежешком, а Джеймс свали дрехите си и се облече като войниците. Беше готов, когато войникът се върна със сабята. Стара рапира, със странен знак, малък боен чук, ецван на острието.
Той сложи сабята във вързопа, уви я заедно с веригата и печата, взе и едно писмо, което бе написал предната нощ, и го връчи на един от войниците.
— Това го занеси на лорд Венкар в Даркмоор.
— Слушам, милорд — отвърна гвардеецът и бързо излезе.
Джеймс се обърна към мълчаливите войници в черно:
— Време е. — Излязоха от кабинета му и бързо се спуснаха в недрата на двореца по витото стълбище, водещо към тъмницата. Подминаха килиите и спряха пред една привидно плоска стена.
— Поставете дланите си тук, и ето там, и бутнете нагоре — каза Джеймс. — Двама войници изпълниха указанието му и стената се плъзна почти без усилие нагоре към тавана, разкривайки скрита врата. Джеймс посочи. Двама войници пристъпиха да отворят вратата; тя изскърца сърдито, че я безпокоят след толкова години мир. Но все пак се открехна и откри отвор и стъпала, водещи надолу. Запалиха фенери и двама войници влязоха. Джеймс ги последва. След като през вратата мина и последният от осемте стражи, я затвориха и лъжливата стена се спусна сама.
Мъжете забързаха по стълбите и стигнаха до друга затворена дървена врата. Един от тях се вслуша и каза:
— Тихо е, милорд.
Джеймс кимна.
— Отворете я.
Мъжът го направи, вратата се отвори и се чу плясък на вода. При едно от стълбищата под старата цитадела, централната част на двореца на Крондор, от града към залива се виеше подземен канал. Вонята подсказваше на всички това, което вече знаеха: беше част от големите канали на града, изтичащи в залива на около миля оттук.
Чакаше ги дълга лодка, привързана за желязна халка на каменния кей, и осемте войници се качиха, като оставиха място по средата за херцога. Джеймс стъпи в лодката и каза:
— Да тръгваме.
Мъжете почнаха да гребат, но вместо да се отправят към залива, обърнаха лодката и тръгнаха срещу течението, навътре в каналите на града.
Когато стигнаха до устието на голям сводест канал, два пъти по-висок от човешки ръст, Джеймс прошепна:
— Джими Ръчицата се връща у дома.
16.
Боеве
Ерик даде знак и извика:
— Ето там!
Мъжете обърнаха конете и препуснаха. Битката за града се вихреше от предишния ден пред най-северната порта на източната стена. Нашествениците, слезли на брега, бяха неорганизирани.
Частите на Ерик бяха ударени на два пъти, веднъж призори и втория път на заранта, от голяма част сааурски конници. Ерик остана доволен, когато откри, че въпреки грамадния си ръст конете на сааурците са точно толкова пострадали от дългия път през морето, колкото и по-малките, яздени от хората. Освен това, за първи път откакто се помнеха, сааурците трябваше да се бият не срещу наемници, а срещу истински войници. Тежките пиконосци на Кралството и сблъсъкът с дисциплиниран противник, с дългите дванадесет стъпки железни пики, както и умението да нападат в строй, бяха принудили сааурците да отстъпят. Ерик нямаше представа доколко всичко това ще помогне за крайния изход на кампанията, но въодушевлението, което изпитаха хората му от това, че успяха да надвият ужасните гущероподобни при първия сблъсък, беше неизмеримо.
Сега се сражаваха с рота наемници, които макар и да не изглеждаха поотделно толкова страшни като сааурците, им създаваха повече трудности и заради броя си, и защото бяха сравнително отпочинали, докато хората на Ерик бяха отбили два щурма през последните двадесет и четири часа.
Но когато откъм юг приближи свежата кралска конница, Ерик се увери, че частите му могат да изтласкат нашествениците, които накрая побягнаха към лесовете на север. Той се обърна и се огледа за първия си помощник, лейтенант Клифърд. Махна му с ръка и нареди: