Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Препусни назад, но спри на стрела разстояние от дърветата, за да не навлезеш в капаните. После върни мъжете и се прегрупирайте. Аз тръгвам към портата да видя дали има нови заповеди. — Лейтенантът отдаде чест и препусна да изпълни заповедта му.
Ерик пришпори уморения си кон към портата, покрай залостените домове, сякаш собствениците им очакваха да се върнат и да ги заварят непипнати, все едно че просто някаква морска буря е ударила Крондор. Други къщи бяха оставени със зейнали врати. По пътя продължаваше да се излива непрекъснат поток от бежанци, движещи се в обратната на Ерик посока, и му се наложи на няколко пъти да се развика, за да го пропуснат.
Бягството вече взимаше панически размери и Ерик беше сигурен, че се връща за заповеди за последен път. Отне му близо половин час, за да измине разстоянието, което нормално щеше да вземе за три пъти по-малко време, а когато стигна портата, видя, че суматохата е пълна.
Видя още два фургона, избутани встрани от пътя. Разсеяно си помисли дали не са на Ру. Все пак се надяваше, че повечето му фургони са се измъкнали от града преди да почне вчерашното сражение и че вече са в пълна безопасност и на път за Даркмоор.
Приближи портата и извика:
— Сержант Маки!
Сержантът, който командваше охраната на портата, се обърна и като видя, че е Ерик, отвърна:
— Да, сър?
— Някакви заповеди?
— Не, сър. Както преди. — След което отново се обърна към тълпата, мъчеща се да излезе от града, за да въведе ред.
— Е, късмет тогава, сержанте — извика Ерик.
Войникът, стар ветеран и приятел по чашка с Ерик и другите членове на Пурпурните орли, се обърна и каза:
— И на вас, сър. Късмет на всички ни. — След което отново се зае със задачите си.
На Ерик му трябваше свеж кон, но не можеше да рискува да се връща в града. Щеше да препусне към командния си пост и да види дали там ще се намери отпочинало животно. Беше наредил да държат свежите коне на достатъчно разстояние от възможните места на бойни сблъсъци, което опазваше животните… но също така ги правеше недостъпни.
Започна с усилие да си пробива път през бягащата от града тълпа. Знаеше какъв е замисълът, но това отчаяно човешко море го караше да се чуди дали ще може да бъде толкова жесток като принца и херцога, защото мнозина от тези, които подминаваше, щяха да бъдат изловени и избити от конниците на Изумрудената кралица, щом те се развърнеха по широкия път. Ерик не можеше да опази всички.
Стигна края на предградията и завари там неколцина от хората си, отдъхващи под сянката на едно дърво.
— Докладвай! — заповяда Ерик на един от тях и войникът се изправи.
— Току-що ни удари поредният им патрул, капитане. Дойдоха откъм дърветата и се изненадаха, когато ги засипахме със стрели. — Войникът посочи към далечните дървета.
— Лейтенант Джефри е някъде там.
На Ерик му трябваше малко време да свърже името Джефри с определено лице и изведнъж си даде сметка колко голяма е станала командата му. Първата половин година беше познавал всеки мъж в частта си, ала през последните два месеца армията на принца бе удвоила размерите си с пристигането на частите, пратени от Далечния бряг и от Ябон, наред с подразделенията от изток. Много от хората, които сега разчитаха на него за оцеляването си, му бяха непознати, докато повечето мъже, които той лично беше обучавал, бяха заминали в планините.
Продължи напред и скоро намери лейтенанта. Боецът, облечен в табарда на Ла Мут, вълча глава на синьо поле, отдаде чест.
— Капитане, преди малко един патрул се натъкна на нас. Не знаеха, че сме тук.
Ерик погледна труповете, нападали по открития терен южно от дърветата.
— Пускат напред части без никаква координация — каза той. — Сааурците и другите части, с които се бихме днес, не са ги известили, че ги чакаме.
— Може ли да се очаква, че това ще продължи дълго?
Ерик си припомни личния си опит с армията на кралицата в Новиндус и отвърна:
— До време. Никога няма да имат нашите вътрешни връзки и дисциплина, но ни превъзхождат по численост и когато тръгнат срещу нас, ще дойдат всички наведнъж. — Погледна следобедното слънце и се разпореди: — Пратете вестоносец при резервите ни и доведете две роти да сменят мъжете тук, и… — посочи развятия щандарт на тежките пиконосци — предайте на пиконосците да останат на позиции още няколко часа.
— Смятате, че сме ги отблъснали?
Ерик се усмихна. По-старият лейтенант от Ла Мут разбираше от занаята си. Искаше просто да види що за младо капитанче са назначили да го командва.