Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Боби, започни да мислиш за начин или да поемем контрол над кораба, или да слезем от него.
— Забравете за първото — махна с ръка Боби. — Да вървим да отмъкнем онази совалка, с която се кани да замине Мао. Явно станцията е в обсега ѝ, иначе той не би се качил на нея.
За нейна изненада Котияр кимна.
— Съгласен съм със сержанта. Ако имаме намерение да се махнем, совалката ще е най-лесна за реквизиране и установяване на контрол над враждебен екипаж.
Авасарала седна на леглото си с тежка въздишка.
— Все още не мога да си тръгна. Не се прави така.
— Шибаната игра! — изрева Боби.
— Да — тросна се Авасарала. — Да, шибаната игра. Моите началници ми заповядаха да предприема това пътуване. Ако си тръгна сега, свършено е с мен. Ще бъдат учтиви и ще го нарекат внезапна болест или изтощение, но извинението, което ще ми осигурят, ще бъде същевременно и причина да не ми позволят да си върша повече работата. Ще бъда в безопасност и безсилна. А докато се преструвам, че правя това, което те искат от мен, мога да продължавам да работя. Все още съм помощничка на заместник генералния секретар. Все още имам връзки. Влияние. Ако побягна сега, ги губя. Ако ги загубя, все едно тези шибаняци са ме застреляли.
— Но? — вметна Боби.
— Но — повтори Авасарала. — Ако продължа да бъда ефективна, те ще намерят начин да ме изолират. Необяснима авария в комуникациите или нещо такова. Нещо, което да ми отреже достъпа до мрежата. Когато това се случи, ще настоя капитанът да промени курса към най-близката станция за ремонт. Ако съм права, той няма да го направи.
— Аха — кимна Боби.
— Охо — обади се миг по-късно Котияр.
— Да — каза Авасарала. — Когато това се случи, ще обявя, че има незаконно задържане на моята персона, и вие ще ми осигурите този кораб.
31.
Пракс
С всеки изминал ден наближаваше моментът да реши: Каква ще е следващата стъпка? Положението не му изглеждаше по-различно от онова в първите ужасни дни на Ганимед, когато правеше списъци, за да си напомня какво да прави. Сега обаче не търсеше само Мей. Търсеше също така и Стрикланд. Или загадъчната жена от видеозаписа. Или онзи, който бе построил тайната лаборатория. В този смисъл беше в по-добро положение отпреди.
От друга страна, тогава претърсваше само Ганимед. А сега областта на търсене се бе разширила, за да обхване всичко.
Забавянето в комуникациите до Земята — или по-точно до Луната, защото базата на консултантите по сигурността „Пърсис-Строукс“ бе разположена в орбита, а не в гравитационния кладенец на планетата, — беше малко над двайсет минути. Това правеше практически невъзможно да се води нормален разговор, затова суровата на вид жена на екрана пращаше поредица от рекламни видеоматериали, които постепенно се доближаваха до онова, от което се интересуваше Пракс.
— Имаме споразумение за обмен на информация с „Пинкуотър“, която в момента е охранителната компания с най-мащабно физическо и оперативно присъствие на външните планети — говореше тя. — Освен това имаме договори за сътрудничество с „Ал Абик“ и „Звездна спирала“. Така че сме в състояние да предприемем незабавни действия или лично, или чрез нашите партньори, буквално на всяка станция или планета в системата.
Пракс кимна. Точно от това имаше нужда. Някой, който да има очи и връзки навсякъде. Някой, който би могъл да помогне.
— Прилагам типова молба — продължи жената. — Ще трябва да платите такса за разглеждане, но няма да ви таксуваме за нищо друго, докато не се споразумеем какво ще обхваща разследването. След това ще ви изпратим подробна оферта с таблица на тарифите и ще можем да решим кой вариант е най-добър за вас.
— Благодаря ви — каза Пракс. Извади документа, подписа го и го върна. Щяха да са нужни двайсет минути със скоростта на светлината, за да стигне той до Луната. И двайсет минути, за да дойде отговорът. И още кой знае още колко между двете.
Но все пак беше някакво начало. Това го караше да се чувства добре.
Корабът бе притихнал в нещо като напрегнато очакване, но Пракс не знаеше точно на какво. Може би на пристигането в станция Тихо, но не бе сигурен дали няма и друго. Той излезе от каютата си, мина през празната каюткомпания и се качи по стълбата в командния център, а оттам в пилотската кабина. Тя тънеше в сумрак, повечето светлина идваше от контролните пултове и екраните с висока резолюция, които запълваха 270 градуса от кръгозора със светлината на звездите, далечното слънце и приближаващата се станция Тихо, оазис сред безграничната пустота.