Войната на Калибан

Осемнайсетгодишната му дъщеря бе имала собствен състезателен кораб. А той дори не я харесваше.

Боби се опита да си представи какво е да си толкова богат, че да можеш да си позволиш кораб, който да използваш само за състезания, но не успя. Фактът, че същото това момиче беше избягало, за да се присъедини към бунтовниците от СВП, вероятно говореше много за разликата между богатство и задоволеност, но на Боби ѝ беше трудно да изпада в такива философствания.

Беше израснала в стабилно семейство от марсианската средна класа. Баща ѝ бе изкарал двайсет години като подофицер в пехотинския корпус, а след като го напусна, започна да дава консултации по лична сигурност. Семейството на Боби винаги бе имало хубав дом. Тя и двамата ѝ по-големи братя бяха посещавали частно училище, а по-късно бяха отишли в университет, без да им се налага да вземат студентски заеми. Никога не се беше чувствала бедна.

Сега обаче се чувстваше.

Да притежаваш собствен състезателен кораб не беше просто богатство. Беше нещо, далеч надхвърлящо смисъла на думата „богатство“. Беше безразсъдно прахосничество, по-характерно за някоя кралска особа от земната история, нещо като египетска пирамида с реактивен двигател. Боби си бе помислила, че това е най-абсурдната разточителност, за която някога е чувала.

А после слезе от совалката за къси разстояния на частната станция на Жул-Пиер Мао L5.

Жул не паркираше корабите си в обществена орбитална станция. Не използваше дори корпоративната станция на „Мао-Квик“. Това беше една напълно функционираща станция в орбита около Земята, предназначена единствено за личните му кораби, и отгоре на всичко бе натруфена като паун. На Боби и през ум не ѝ бе минавало, че може да съществува такава степен на екстравагантност.

Помисли си също така, че това прави самия Мао много опасен. Във всичко, което той вършеше, се демонстрираше, че ограниченията не важат за него. Че е човек, за когото нямаше невъзможни неща. Да убиеш висш политик на ООН можеше да е лош бизнес. Можеше дори да се окаже доста скъпо. Но никога не би представлявало сериозен риск за човек с такова богатство и власт.

Авасарала не разбираше това.

— Мразя центробежна гравитация — оплака се Авасарала и отпи от чашата си с димящ чай. Щяха да прекарат на станцията само три часа, докато багажът им бъде прехвърлен от совалката на яхтата на Мао, но въпреки това получиха апартамент с четири големи спални, всяка от тях със собствен душ, и просторна всекидневна. На огромния екран, който създаваше илюзия за прозорец, се виждаше полумесецът на Земята със забулващите континентите облаци. Разполагаха с лична кухня с трима души персонал, чиято най-сериозна задача досега беше да приготвят чая на помощничката на заместник генералния секретар. Боби се чудеше дали да не си поръча солиден обяд просто за да им създаде работа.

— Не мога да повярвам, че ще се качим на кораб, собственост на този човек. Чували ли сте някога някой толкова богат да е влязъл в затвора? Или дори да е бил съден? Той сигурно може да влезе тук и да ви застреля, като излъчи всичко това на живо, и пак да му се размине.