Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Е, какви са впечатленията ви? — попита Авасарала, отпуснала се със затворени очи в едно плюшено кресло.
— Тази стая не е сигурна — каза Котияр и акцентът му прозвуча екзотично за ушите на Боби. — Не бива да обсъждаме деликатни въпроси тук. Личната ви стая е подсигурена за такива дискусии.
— Това е капан — вметна Боби.
— Не приключихме ли вече с тази глупост? — попита Авасарала и се приведе напред, за да впие очи в Боби.
— Тя е права — подкрепи я тихо Котияр, явно недоволен да обсъжда такава тема в неподсигурена стая. — Вече преброих четиринайсет души екипаж на този кораб, а бих предположил, че това е по-малко от една трета от общия им брой. Аз разполагам с екип от шестима, за да ви пазя…
— Седем — прекъсна го Боби и вдигна ръка.
— Както кажеш — продължи с кимване Котияр. — Седем. Нямаме контрол над никоя от системите на кораба. Могат да ви убият съвсем лесно: като запечатат палубата, на която се намираме, и изпомпат всичкия въздух.
Боби посочи към Котияр и каза:
— Ето, чувате ли?
Авасарала махна с ръка, като че ли пропъждаше мухи.
— Как стои въпросът с комуникациите?
— Отлично — отговори Котияр. — Установихме частна мрежа и ни предоставиха резервния радио– и теснолъчев предавател за ваша лична употреба. Честотната лента е значителна, макар че светлинното забавяне ще се превръща във все по-голям проблем с отдалечаването ни от Земята.
— Добре — каза Авасарала и се усмихна за първи път, откакто се бяха качили на кораба. Вече не изглеждаше уморена, а като човек, за когото умората се е превърнала в начин на живот.
— Нищо от това не е подсигурено — отбеляза Котияр. — Можем да подсигурим частната ни вътрешна мрежа, но ако следят външния ни трафик през предавателя на кораба, няма начин да го разберем.
— Точно затова съм тук — изтъкна Авасарала. — Затварят ме, пращат ме на дълго пътуване и ми четат шибаната поща.
— Ще имаме късмет, ако само това правят — промърмори Боби. Мисълта колко уморена изглежда Авасарала ѝ бе напомнила колко уморена е самата тя. Изпита чувството, че се е унесла за момент.
Авасарала беше казала нещо, а Котияр кимна и отговори с „Да“. Старицата се обърна към Боби.
— Ти съгласна ли си?
— Ъ — заекна Боби. Опита се да превърти разговора назад в главата си и не успя. — Аз…
— Всеки момент ще паднеш от шибания стол. Кога за последно си спала цяла нощ?
— Вероятно когато и вие — отвърна Боби. „Когато отрядът ми беше още жив, а вие не се опитвахте да попречите на цялата Слънчева система да пламне.“ Зачака следващия язвителен коментар, следващото подхвърляне, че не би могла да си върши работата, ако е в това състояние. Толкова слаба.
— Справедливо е — каза Авасарала. Боби пак изпита прилив на симпатия към нея. — Днес Мао устройва голяма вечеря в чест на нашето пристигане на борда. Искам ти и Котияр да дойдете с мен. Котияр ще е охрана, така че ще стои в дъното на стаята и ще се прави на страшен.
Боби се засмя, преди да успее да се спре. Котияр се усмихна и ѝ намигна.
— А ти — продължи Авасарала — ще присъстваш като моя лична секретарка, за да развържеш езиците на хората. Опитай се да доловиш настроението на екипажа. Става ли?
— Разбрано.
— Забелязах — подхвърли Авасарала с онзи тон, с който искаше от хората неприятни услуги, — че старшият офицер те зяпаше, когато ни посрещнаха на въздушния шлюз.
Боби кимна. Тя също го бе забелязала. Някои мъже обожаваха едрите жени и Боби инстинктивно бе почувствала, че този може да спада към тях. Те обикновено страдаха от неразрешени майчински комплекси, затова тя гледаше да ги отбягва.
— Някакъв шанс да го разбъбриш на вечерята? — попита Авасарала.
— Хм, не — изсумтя Боби.
— „Не“ ли каза?
— Точно така, „не“. В никакъв случай. И дума да не става. Nein und abermals nein. Нет. La. Siei. — Боби млъкна, когато езиковите ѝ познания се изчерпаха. — И всъщност, в момента съм малко бясна.
— Не те моля да спиш с него.
— Хубаво, защото аз не използвам секса като оръжие — заяви Боби. — Използвам оръжията като оръжие.
— Крисджен! — извика възторжено Жул Мао, хвана ръката на Авасарала и я стисна.
Господарят на империята „Мао-Квик“ се извисяваше над Авасарала. Имаше хубаво лице, което предизвика у Боби инстинктивно желание да го хареса, и нелекувано оредяване на косата, което показваше, че не му пука дали го харесват. Изборът му да не използва богатството си, за да оправи толкова дребен проблем, усилваше още повече впечатлението, че този човек държи всичко под свой контрол. Носеше свободен пуловер и памучни панталони, които му стояха като ушит по поръчка костюм. Когато Авасарала му представи Боби, той се усмихна и кимна, почти без да поглежда към нея.