Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Служителите ви настаниха ли се? — попита, като показа на Авасарала, че приема Боби за подчинена. Марсианката скръцна със зъби, но запази лицето си безизразно.
— Да — отвърна Авасарала и Боби би се заклела, че топлотата в гласа ѝ е искрена. — Жилищата са чудесни, а екипажът ви е много мил.
— Прекрасно — каза Жул, сложи ръката на Авасарала върху своята и я поведе към една огромна маса. От всички страни ги заобикаляха мъже в бели сака и черни папийонки. Един от тях се стрелна напред и издърпа един стол. Жул настани Авасарала на него. — Готвачът Марко ни е обещал нещо специално за тази вечер.
— Какво ще кажете за прями отговори? Тях има ли ги в менюто? — попита Боби, докато друг от келнерите издърпваше стол за нея.
Жул се настани на своето място начело на масата.
— Отговори ли?
— Вие спечелихте — каза Боби, без да обръща внимание на димящата супа, която един от сервитьорите постави пред нея. Мао ръсна малко сол на своята и започна да яде, все едно водеха съвсем обикновен разговор. — Помощничката на заместник генералния секретар е на кораба. Вече няма смисъл да ни будалкате. Какво става тук?
— Хуманитарна помощ — отвърна той.
— Дрън-дрън — изсумтя Боби. Хвърли поглед към Авасарала, но старицата просто се усмихваше. — Едва ли разполагате с толкова свободно време, че да изгубите два месеца за пътуване до Юпитер само за да наглеждате раздаването на ориз и кутии със сок. А и няма начин да карате на този кораб достатъчно провизии, за да осигурите на жителите на Ганимед дори един обяд, камо ли да промените нещо в по-дългосрочен план.
Мао се облегна назад и мъжете в бели сака зашетаха из стаята, раздигайки супата. Тази на Боби също бе грабната, макар че тя дори не я беше опитала.
— Роберта… — започна Мао.
— Не ме наричайте Роберта.
— Сержант, би трябвало да разпитате началниците си във външното министерство на ООН, а не мен.
— С удоволствие, но явно задаването на въпроси е против правилата на тази „игра“.
Усмивката му беше топла, снизходителна и празна.
— Предоставих кораба си, за да може госпожа заместник секретарката да стигне по най-комфортния начин до своето местоназначение. Освен това, макар вие още да не сте ги видели, на този кораб има служители, чиито експертни познания ще са от огромна полза за жителите на Ганимед, когато стигнете там.
Боби бе прекарала достатъчно време с Авасарала, за да разбере, че играта се играе пред очите ѝ. Мао ѝ се присмиваше. Той знаеше, че всичко това са врели-некипели, бе наясно и че тя също го знае. Но докато запазваше спокойствие и даваше разумни отговори, никой не би могъл да го хване в крачка. Беше прекалено могъщ, за да го нарекат в лицето лъжец.
— Вие сте лъжец и… — избухна тя, но нещо в думите му я накара да спре. — Я чакайте малко, „когато стигнете там“ ли? Вие не идвате ли с нас?
— Опасявам се, че не — поклати глава Мао и се усмихна на мъжа в бялото сако, който сложи пред него друга чиния. В тази имаше нещо, което приличаше на цяла риба, барабар с главата и оцъклените очи.
Боби се взря в Авасарала, която сега се мръщеше на Мао.
— Казаха, ми, че вие лично ще ръководите тази хуманитарна мисия — рече старицата.
— Такова беше намерението ми. Но се страхувам, че други дела направиха това невъзможно. След като приключим с тази възхитителна вечеря, ще се върна със совалката на станцията. Този кораб и екипажът му са на ваше разположение, докато свършите жизненоважната си работа на Ганимед.
Авасарала просто се взираше в Мао. За първи път, откакто Боби я познаваше, старицата бе загубила дар слово.
Един мъж в бяло сако донесе на Боби риба, докато луксозният ѝ затвор летеше с лениво ускорение от четвърт g към Юпитер.
Авасарала не бе промълвила и дума, докато асансьорът ги сваляше към апартамента им. В салона се спря само колкото да грабне от бара бутилка джин и повика с пръст Боби. Младата жена я последва в голямата спалня, а плътно зад нея вървеше Котияр.
След като вратата бе затворена и Котияр използва ръчния си охранителен терминал, за да сканира стаята за „бръмбари“, Авасарала каза: