Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Този въпрос беше решен… — започна тя, снишавайки глас.
— Не и за мен. — Той пристъпи към нея, личеше си, че трудно удържа желанието си да я докосне. — Нито за миг оттогава. Никога ли не сте се питали защо още съм ерген? Защо ежедневно се опитвам да поддържам кралския мир, макар справедливостта да крещи, че трябва да събера хората си и да опожаря дома на Бандерс с все него? Него и всеки друг неблагодарен нещастник в това васалство. Правя го заради теб, Лирна. За да ме видиш като…
— Виждала съм ви — прекъсна го тя безкомпромисно. — И видяното ми беше достатъчно.
Той сведе поглед и стисна зъби, гласът му бе тих, но натежал от съжаление.
— Това ли е последната ви дума?
— Последната ми дума във връзка с вас бе произнесена пред баща ми преди осем години и не виждам причина да произнасям друга.
Когато вдигна лице, искрената емоция още беше там, макар и загрозена от гняв.
— Ако брат ви беше загинал в Унтеш, сега щяхте да сте кралица. Сигурно е било много вълнуващо за вас да го видите как се прибира жив и здрав у дома.
— Уверявам ви, че ако брат ми беше загинал, вас щяха да ви качат на първия кораб към Империята, в окови, за да отговаряте за престъпленията си.
— Престъпления? — изсмя се той, кратко и грубо. — Говорите за престъпления, сякаш войната е игра, сякаш правилата имат някакво значение, когато се стигне до клане, сякаш са имали някакво значение за вас, Лирна. Виждам ви. — Пристъпи още по-близо до нея, тъмните му очи я пронизваха. — Виждам ви, виждам лицето, което криете от кралския двор и обикновените хора. Но аз го виждам, защото виждам същото в себе си, и виждам какво бихме могли да постигнем заедно. Един съюз между нас би поставил целия свят на колене само за десетина години.
— Кога се случи?
Той намръщи чело.
— Ваше височество?
— Кога обикновената жестокост преля в лудост?
Лицето му застина, като да го беше ударила, вкаменяваща ярост се разля по цялото му тяло, от главата до петите. Кончето на Давока изпръхтя силно, когато тя го насочи към тях, на един хвърлей копие от васалния лорд.
— Ако не се лъжа — изстърга гласът на Дарнел, — Ал Сорна се е върнал в Кралството и вече не се радва на защитата на Шестия орден. Може да бъде предизвикан и има право да приеме предизвикателството. Кажете ми, кое предпочитате в дар — главата или сърцето му?
— Искрено се надявам, милорд, че ще отправите въпросното предизвикателство. Тогава ще мога да си избера подаръка от останките ви. Може да го изпратя в Марбелис като компенсация, пък била тя и нищожна.
Той помълча миг-два, застинал в гнева си, с разкривено лице. Накрая все пак се овладя.
— Ще ми се — каза тихо и дрезгаво, — ще ми се да запомните думите, които ми казахте днес, ваше височество. И да ги помните много дълго.
— Тогава със съжаление трябва да ви съобщя, милорд, че възнамерявам да ги забравя веднага щом се махнете от очите ми. Обстоятелство, което се надявам да осъществите незабавно.
Би могъл да ѝ откаже, тя нямаше право да го командва. Можеше единствено да се уповава на авторитета си. Често това се оказваше достатъчно, но щеше ли да се окаже такова за този откачен красавец?
Той затвори очи, дишаше леко, тих шепот се изниза през устните му:
— Вярата да ми е на помощ, трябваше да опитам.
Когато отново отвори очи, в тях нямаше и следа от гняв, дори жестокост нямаше, само тъпо примирение. Поклони се, точно според изискванията на етикета, обърна се и тръгна към коня си, яхна го и се отдалечи, без да каже нищо повече.
— Нека тръгна след него — каза на лонакски Давока, загледана след Дарнел и хората му, които прехвърлиха билото на едно възвишение и изчезнаха от поглед. — Ще свърши още тази нощ. Като заспи, сърцето му ще спре. Никой няма да бъде обвинен.
— Не — отвърна Лирна и тръгна към Стъпко.
— Знам ги мъжете като него, Лиърна. Убила съм достатъчно като тях, за да ги познавам. Този няма да се спре, преди да ти пусне кръв.
Лирна яхна кончето си, погледна Давока в очите и поклати решително глава. Давока стисна устни, но не каза нищо повече.
— Лорд-маршал Ал Смолен — извика Лирна и гвардейският командир пришпори коня си към нея. — Промяна в курса, милорд. Поемаме към дома Бандерс.
7.
Рева
Най-напред видяха кулите на катедралата, щръкнали над билото на хълма, по чийто склон се изкачваха.