Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Принцесо! — възкликна лорд Дарнел, дръпна юздите на жребеца си, скочи от седлото и падна на едно коляно. Зад него свитата му от петдесетина рицари направи същото. — Добре сте дошли в Ренфаел. Простете провала ми да ви организирам подобаващо посрещане, но вестта за пристигането ви стигна до мен едва вчера.
— Васални лорде — кимна Лирна и посочи Давока. — Позволете да ви представя, ъъ… лейди Давока, посланица на Лонакското владение.
Дарнел се изправи и стрелна Давока със зле прикрито отвращение.
— Значи е вярно? Диваците най-сетне са преклонили глава.
Лирна видя как ръката на Давока се стяга върху дръжката на копието и за миг силно се изкуши да остави Дарнел на милостта на гнева ѝ. Историите за действията му при падането на Марбелис бяха широко известни и нито една не му правеше чест.
— Никой нищо не е прекланял — каза му тя. — Подписахме мирен договор, това е.
— Жалко. Винаги са били отлична плячка. Първият човек, когото убих, беше лонак, ако изобщо могат да се нарекат човеци.
— Не мога да ти позволя да го убиеш — каза Лирна на Давока на нейния език.
— Научили сте езика им? — каза със смях Дарнел. — Какво забележително постижение за една толкова мила…
— Има ли нещо конкретно, за което искате да говорим, милорд? — прекъсна го Лирна. — Остава ни още много път, а кралят чака да се приберем в столицата.
— Има един въпрос, който бих искал да поставя на вниманието ви, ако ми отделите минутка насаме.
Тя се изкуши да откаже, но вече бяха прекрачили границите на етикета, а такова поведение не биваше да се толерира пред очите на толкова много кралски гвардейци и рицари.
— Добре. — Смъкна се от седлото и прошепна на Давока на лонакски: — Не се отдалечавай твърде много.
Отдалечиха се на известно разстояние от конниците, но не и от погледите им, които Лирна усещаше с гърба си.
— В това васалство има един — започна Дарнел, — който крои заговори срещу мен, петни честта ми при всяка възможност, говори неистини. Сигурно ще се съгласите, ваше височество, че измяната срещу мен е равносилна на държавна измяна срещу Короната.
Лирна предпочете да отговори с въпрос вместо с потвърждение.
— И кой е този изменник?
Дарнел стисна устни и почти изсъска:
— Бандерс!
— Барон Хюлин Бандерс? Любимият рицар на Ренфаел и един от малцината капитани, завърнали се от Алпиранската война, запазили честта си? Това ли е човекът, когото наричате изменник?
— Аз просто управлявам васалството си от името на краля, както е записано в документите, превръщащи това кралство в обединена територия.
„Как е възможно да си видял толкова много и да си се променил толкова малко?“ — зачуди се тя. Всичко беше налице, всичко, което я бе накарало да отхвърли категорично плановете на баща си — в лицето на Дарнел, в осанката му, наглото самочувствие, безспорната увереност в собствената правота и превъзходство. „Какво ли ужасно дете е бил… и още е.“
— Живеем в свободна страна — изтъкна Лирна. — И всички могат да дават израз на мислите си, без да се страхуват от преследване.
— Не и когато въпросните мисли са равностойни на подривна дейност. Този тип дава аудиенции, милейди. Благородници и селяни ходят при него за съвет, макар че той няма никаква властова позиция в това васалство. Той, на практика, е най-обикновен обеднял рицар.
— Бедняк, когото бихте искали да затриете, милорд? Това трудно би могло да мине за рицарска постъпка.
— Въпреки лъжите, които вероятно сте чували за мен, аз не съм лишен от милосърдие. Според мен изгнанието би било най-справедливата присъда.
„А и едва ли ще вдигне селяните на бунт срещу теб, ако е в изгнание.“ Хитростта, демонстрирана от Дарнел, я дразнеше; предпочиташе го в ролята на дръвник.
— Изгнание и конфискация на собствеността — добави васалният лорд. — Аз, разбира се, ще се погрижа за семейството му.
Последното го изрече по начин, който я стресна. „Не е просто отмъщение срещу отколешен съперник — реши тя. — Дарнел иска нещо повече.“
— Ще уведомя краля за тревогите ви — каза тя и му обърна гръб. — А сега, ако няма нищо друго…
— Само неумиращата ми любов.
Искреността в гласа му я смути, както и напрежението в очите. Досега не беше забелязала колко тъмносини са очите му. На друго място и с друг мъж сигурно би намерила повод да се позадържи под погледа на такива очи, но тук и сега единственото ѝ желание беше да яхне коня си и да махне по най-бързия начин.