Кралят на казиното

Неуспехът с освобождаването на генерал Пестов, ужасният писък на Клавдия Владимировна на гробищата и публикуваното интервю със следователката Федотова бяха три тежки удара за Лариса Ивановна, нанесени почти по едно и също време, които почти я изкараха от релси. Особено много я потресе писъкът. Дори сякаш тя за секунда видя себе си отстрани и вътрешно потръпна. Саргачов нищо не каза, не й зададе никакви въпроси, едва когато изминаха с колата известно разстояние, той деликатно попита: „Вкъщи ли се прибираме?“ — „Отивам на работа“ — лаконично отговори Лариса. Тя нито се разплака, нито се възмути, но нетърпимото й мълчание бе за него по-лошо от всякакви истерични пристъпи. Пред входа на Белия дом му каза: „Ще се срещнеш с Турецки и ще го накараш незабавно да прекрати следствието срещу нас.“ — „Това е невъзможно.“ — Че нали си „руски вълк“?! — иронично се подсмихна тя и слезе от колата.

Вече в кабинета си вицепремиерката прочете интервюто във вестника, оставен най-отгоре върху купчината печатни издания, които секретарката всеки ден донасяше на бюрото й заедно с останалата поща. Отначало й се стори, че не си заслужава да обръща внимание на тази публикация, сега по вестниците пишат какво ли не дори за президента, и то такива неща, че направо да се смаеш, пък и в конкретната публикация името й не се споменава, друг въпрос е Фишкин, но сега той излезе под гаранция, така че сам да се оправя. Последвалите събития обаче накараха вицепремиерката да се замисли. Търговската банка, с която работеше по твърдо споразумение да й отпуска за социални нужди кредити с минимална лихва, този път й отказа. Директорът взе да й мънка за някакви спешни разплащания, за дължими суми, които още не им били преведени, а пък той именно на тях разчитал, че трябва да се поизчака известно време, но той в никакъв случай не се отказва от дадената дума, обаче в момента положението е такова… Без да го доизслуша, Лариса Ивановна му затвори телефона.