Кралят на казиното

5.

Всичко, което се шепнеше зад гърба на Алексей Петрович Кротов, съответстваше на действителността. Да, той беше хазартен играч, имаше широки познанства както в престъпния свят, така и в средите на държавните служби. Играеше на билярд, рулетка, карти, залагаше на конни състезания, познаваше, кажи-речи, всички портиери, бармани, келнери, крупиета, наричаше всекиго по име и презиме и никога не бъркаше. Във всички игри му вървеше, с изключение на рулетката — тук се случваше различно, понякога си тръгваше с натъпкани джобове, а друг път залагаше фамилния пръстен! В билярда беше може би един от петимата най-добри играчи в страната, да не говорим за конните състезания — повечето жокеи, коняри и букмейкъри бяха негови приятели, „печелившите“ коне се подготвяха тайно и носеха на Кроткия огромни печалби, от които той, разбира се, заделяше полагаемия се процент. С една дума, Алексей Петрович беше заможен човек и ако нямаше в джоба си поне пет-шест хиляди долара, се чувстваше зле. Той получаваше пари и на „Петровка“, законния си хонорар на наемен агент в криминалната милиция. Иначе казано, той беше посредник между престъпния свят и органите на обществения ред. „Златен агент“ — говореха за него полковници и генерали от Московската криминална милиция и Министерството на вътрешните работи. В редки случаи Кроткия вършеше услуги и на генерали от службата за безопасност. Всички, включително и кръстниците на големите групировки, бяха наясно, че той е професионален информатор, ченге, но всеки го смяташе за свое ченге. Трябва да се пусне предсрочно от затвора някой престъпник. Към кого да се обърнат? Разбира се, към Алексей Петрович. Имаше и случаи, когато бяха освобождавани не само някакви си дребни рибки, но и големи мафиоти. На предложенията на Кроткия да бъде удовлетворена една или друга молба, противоречаща на закона, началниците на отдели и управления се ядосваха, пъшкаха намръщено, но накрая се съгласяваха, защото знаеха, че информацията, която получават от него, е много по-ценна.