Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
Саргачов отново напълни чашата си, пи и запали цигара.
— Виждам, че не си губиш времето напразно.
— Много ми харесва най-краткият анекдот за Чапаев: „Василий Иванович! Белите са отзад!“ — „Напред, Петка!“ Така че и аз, Валера, карам само напред.
— Да, моята съпруга пред Бога ми направи сцена — решително заяви Саргачов.
И неочаквано усети, че се възвръщат самообладанието и смелостта му, които никога не го напускаха в тежки мигове — както беше в Афганистан, както беше и в Чечня.
— Тя бе потресена на гробищата.
— Аз също — отбеляза Турецки.
— И ме помоли, по-точно ме накара да дойда при тебе. Така че аз дойдох.
— Ясно. Търси информация от първа ръка. Иска да знае с какви факти разполагаме по случая с убийството на картоиграча Уест, нали?
— Стопроцентово си прав.
— Ще ги научите, когато ви запознаят с делото в качеството ви на обвиняеми.
— Да не ни подозираш за смъртта на Андрей?
— Не само ви подозирам, но съм убеден, че това поръчково убийство е извършено именно по нареждане на Лариса Ивановна.
— Има ли някакви доказателства?
— В противен случай бих мълчал.
— Ти даваш ли си сметка какво говориш? — бавно и зловещо произнесе Саргачов.
— Да.
— Ами ако предам тези думи на Лариса?
— Именно затова разговарям с тебе. Знам, че дословно ще предадеш разговора ни на заподозряната Лариса Стрелникова.
— Но ти ще бъдеш унищожен, Турецки!
— Свикнал съм на всякакви закани, заплашвали са ме с какво ли не.
— Зависи кой те е заплашвал…
— Това няма значение. Наемният убиец работи за пари и му е все едно кой дава поръчката. Дали е вицепремиер или изпечен бандит — все тая. Но слава богу, все още съм жив и здрав.
— Има и други средства. Човек може да бъде унищожен и без помощта на наемни убийци.
— Нищо няма да направите. Вярно, с хитър контрафалц уредихте нещата с полковник Павлов, но не успяхте да измъкнете от ареста генерал Пестов. И няма да успеете. Много трудно ще ви бъде да се отървете от мен. Дадох ти някаква информация с надеждата, че вие двамата с Лариса все пак имате съвест и ще дойдете при мен доброволно да признаете вината си.
— Знаеш ли за експлозията в Хабаровск?
— Не само за експлозията, но и за твоята роля в тази история. Обаче все още не мога да си обясня защо не се възползва от толкова добра възможност? Ако го беше сторил, сега на генералската длъжност нямаше да се кипри Павлов, а ти, с целия си авторитет!
— Самонадеян си, Турецки — бавно отбеляза Саргачов.
— На това разчитам.
— Завиждам ти.
— За какво? Че ще бъда, както казваш, унищожен?
— За вярата ти в чистите идеали.
— Абе и аз се чудя на своята наивност в това време на хищници и мръшлякчии — искрено отговори Турецки. — Види се, такъв ме е родила майка ми.
— Имаш пред себе си стена, ще си разбиеш главата. Лариса заръча незабавно да престанеш да петниш името й.
— Не, имам пред себе си пирамида, издигната от кръв, измами, подкупи, рушветчийство и лъжи. И тя се крепи не на здрава спойка, а на хора, обвързани чрез общите си престъпления. Но вътре в тази пирамида кипи борба, жестока, безпощадна борба за власт. И пирамидата вече се е пропукала. Значи всеки миг ще рухне.
— Искам да разбереш най-важното: ти трябва да прекратиш следствието против Стрелникова и мен, иначе си загубен!
— Дори фактът, че ти дойде при мен по лично настояване на вицепремиерката доказва, че съм на прав път. Иначе трябва да си идиот, за да отидеш при един следовател, който води следствие срещу тебе, и да настояваш да го прекрати!
— Условията диктува по-силният. Опомни се, Турецки, не надценявай възможностите си! Не прави излишни неща и всичко ще бъде добре!
— Да, вие сте силни. Но само засега.
— И мен ли вкара в тая пирамида?
— Ти сам дойде при мен, не аз при тебе!
— Е добре… Извинявай. Не можахме да се разберем — ставайки, каза Саргачов. — Но запомни, че съм те предупредил за последиците. Така че внимавай!
— На, прочети това, когато ти остане свободно време — подаде му Турецки един вестник. — На втора страница.
Там бе отпечатано интервю на кореспондент на вестника с Лилия Федотова.