Пазачът на фара [bg]

– Да, Петра, момчетата и момичетата.

Всичките й пет деца бяха момичета и равноправието на жените беше тема, по която проявяваше голяма чувствителност. Конрад знаеше, че според Петра жените превъзхождат мъжете, и той би могъл да я попита дали това също не е дискриминация. Но не беше толкова глупав, затова пазеше тези мисли за себе си.

– Ама че е ужас горе – каза Петра и поклати глава.

– Изглежда е имало множество изстрели. Леглото е цялото с дупки от куршуми. Както и самият Вестер.

– Как може някой да смята, че това тук си заслужава? – попита тя, оглеждайки красивата, светла всекидневна. – Вярно, къщата е една от най-хубавите, които съм виждала, и Вестер вероятно си е живял добре във всяко отношение, но сам е знаел, че рано или късно всичко ще отиде по дяволите. И ето че сега лежи надупчен сред копринените си завивки и гние.

– Обикновените бачкатори като теб и мен не ги разбират тия неща.

Конрад стана от мекия бял диван, на който беше седнал, и тръгна към антрето.

– Май идват от „Наркотици“.

– Хубаво – каза Петра. – Да чуем какво ще ни кажат момчетата.

– И момичетата – каза Конрад, без да може да скрие усмивката си.

– Какво ще правим? – попита Йоста обезсърчено. – Явно не е добра идея да отидем да си поговорим с ония типове.

– Така е – призна Патрик. – Може да прибегнем до това само в краен случай.

– Но какво тогава да измислим? Смятаме, че IE са виновни за побоя, а може би дори за убийството, но не смеем да говорим с тях. Страшни полицаи сме, няма що.

Йоста поклати глава.

– Ще се върнем на мястото, на което е работил Матс, когато са го нападнали. Засега сме говорили само с Лейла, но трябва да чуем какво имат да ни кажат и останалите служители. В момента не се сещам какво друго можем да предприемем.

Той запали колата и подкара към Хисинген. Пуснаха ги незабавно, но Лейла ги посрещна с уморено изражение, когато се появиха в кабинета й.

– Искаме да ви помогнем, естествено, но не разбирам какво смятате, че ще постигнете, като продължавате да идвате тук – каза тя и разпери ръце. – Показахме ви всичките си документи и отговорихме на въпросите ви. Чисто и просто не знаем повече.

– Бих искал да поговоря със служителите ви. Тук в офиса има още двама души, нали?

Гласът му беше мек, но решителен. Патрик осъзнаваше, че едва ли е приятно постоянно да те безпокоят полицаи, но в същото време нямаше друго място освен „Фристад“, където да потърсят още информация. За тях Матс все още беше като празен лист от тетрадка и може би можеха да запълнят редовете именно тук, в организацията, за която очевидно бе работил отдадено.

– Добре, можете да седнете в стаята за почивка – каза Лейла с въздишка и посочи към една врата вдясно. – Ще пратя Томас, а щом приключите с него, му кажете да извика Мари.

Тя прибра косата си зад ухото.

– А след това бих оценила, ако ни оставите да работим на спокойствие. Разбираме напълно, че полицията трябва да разследва убийството и съчувстваме на семейството на Матс. Но тук провеждаме важна дейност и нямаме какво още да ви кажем. Мате работи с нас четири години, но дори ние не знаехме много за личния му живот и никой тук няма представа кой може да го е убил. Освен това убийството се е случило, след като Мате напусна работа и се премести в друг град.