Урокът от нейната смърт [bg]

— Доктор Паркър ме кара да пиша книга.

Брек каза:

— Аз пиша книги. Но моите са много скучни. Студентите ги използват в клас. Обзалагам се, че твоите са по-интересни от моите. Сара, защо не седнеш ей тук до мен?

Даян попита:

— Имате ли нужда от нещо?

— Солница.

— Моля?

— Всъщност ще бъде най-добре цял пакет.

— Сол.

— Ако обичате — рече Брек.

Даян отиде в кухнята и Брек се обърна към Сара.

— Как се пише „мечка“?

— М-Е-Ч-К-А.

— Много добре.

Сара засия.

— Ами „тигър“?

Тя затвори очи и се замисли. Поклати глава. После каза:

— Т-И-Г-А-Р. Не, Г-Ъ-Р.

— Точно така. Ами „носорог“?

Момичето стихна, настроението му спадна като спукан балон.

— Не знам. — Сара се начумери.

— „Носорог“ — рече Брек.

Даян се върна с пакета сол и почувства как настръхва — усети страха на Сара. Тя се разстрои, сега ще блокира и усилията ти ще са напразни, човече…

Брек отвори куфарчето си и измъкна лист черна хартия. Даян му подаде солта. Брек изсипа от нея голяма купчина върху листа и я разпръсна по равно. Майка и дъщеря го наблюдаваха — едната като омагьосана, другата скептично. Брек каза на Сара:

— Хайде да я изпишем заедно.

— Не знам как. — Тя втренчи поглед в солта.

Даян остана на прага, докато не видя нещо като кимване от Брек с молба да останат сами. Тя се оттегли в кухнята.

— Дай ми ръката си — каза Брек на момичето.

Сара неохотно я подаде. Той хвана показалеца й и с него нарисува едно „Н“ в солта.

— Чувстваш ли го? — попита той. — Чувстваш ли какво е „Н“?

Сара кимна.

Брек заглади солта.

— Пак го направи.

Сара се поколеба, после започна да изписва буквата. Беше несръчен опит, наподобяващ „П“.

— Нека да опитаме едно „О“.

— Това мога да го направя — рече тя и сама заглади солта.

Половин час те правеха солени буквички. Десетки „нос“-ове. Десетки „рог“-ове. Десетки от тези думи, свързани заедно, образуващи трета дума. Макар Сара да се мъчеше напрегнато да ги изпише вярно — и правеше това в повечето случаи — Брек като че ли не се интересуваше от нейните резултати. Не толкова като учител, а по-скоро като инструктор по скулптиране, Брек я подтикваше да чувства формата на буквите. Даян, притаила се зад вратата, надничаше през малък процеп откъм кухнята и наблюдаваше.

В края на занятието той даде на Сара книжка за копиране, съдържаща разказ, който Брек й прочете. Сара заяви, че това е „страхотен разказ“, макар да бе отгатнала края още по средата. Брек й даде инструкции как да копира абзаци. Той се изправи и остави Сара с книжката, касетофона и опърпания мечок.

— Ало? — извика Брек. — Госпожо Корд?