Среднощният диамант [bg]

Нямах представа какво преживяване трябва да е било съжителството с Наследниците на Урос. Тази секта бе заселила Грашонд преди години, за да изгради общност, съсредоточена около строгите и сурови принципи на вярата си. Религията им не беше еретична, тъй като не променяха нищо от ортодоксалната доктрина, празници или текстове, но премахваха всичко, което смятаха за насочено към задоволяване на някакви страсти или за разточително. Не ми правеха впечатление на хора, в чиято компания е забавно да бъдеш.

Елоиз, която беше станала нашият смарагд и вече беше сгодена, даде дрехите си на Тамзин. Вече чиста, нахранена и облечена в зелено, Тамзин беше готова да говори. Но не за себе си.

— Надявам се, че сте оставили мъже и за нас, останалите. — Седна на леглото и сключи ръце, местейки очаквателно поглед между Аделейд и мен. — Сигурно и двете вече сте получили купища предложения.

Откъде изобщо да започна да обяснявам какво ми се беше случило? Задоволих се с кратък и уклончив отговор:

— Не чак толкова, ъъ, официални. Но изпитвам оптимизъм за бъдещето си.

Суровият поглед на Тамзин се извъртя към Аделейд и осъзнах, че нямам представа какво беше станало на срещата й. Със запъване тя ни предаде сбито обобщение на случилото се между нея и Седрик, както и „присъдата“, която бяха получили.

— Седрик и аз можем да се оженим при някои условия. Баща му и чичо му няма да ни отпуснат пари за изплащането на договора ми — но Уорън ще го направи. Той казва, че не иска жена, която не отвръща на любовта му, и би предпочел да намали загубите си, като осигури почтени граждани за новата си колония. Така че следващата седмица заминаваме с него за Хадисън. Ще намеря семейство, което да ме подслони в замяна на къщна работа и обучаване на децата им. Седрик ще разработва златоносен участък. Ще може да задържи част от добива, а Уорън получава останалото. Когато договорът бъде изплатен, можем да се оженим и да заминем някъде другаде.

Нещо в тона й ме накара да заподозра, че беше съвсем наясно със спорната вяра на Седрик и плановете му да отиде в колонията Уестхейвън.

Не знаех кое беше по-странно: че приемаше помощ от мъжа, когото беше отхвърлила, или представата елегантният и изтупан Седрик да работи на открито и да промива златоносен пясък.

Тамзин, както обикновено, имаше доста за казване:

— Какво си си мислила? Отказала си предложението на бъдещ губернатор заради… какво, един обеднял студент?

Аделейд бе забила поглед в краката си. И двете преливахме от възторг, че сме си върнали Тамзин, но когато почувствахме отново пълната сила на характера й, ни беше нужно известно привикване.

— Е, напуснал е университета. И не е обеднял. Просто… ъм, в момента е без средства. Но съм сигурна, че това ще се промени.

— Това никога нямаше да се случи, ако бях наблизо да те наглеждам. — Тамзин насочи упреците си към мен: — Мира, как можа да допуснеш това?

— Нямах представа — признах откровено.

— Делите една стая! Как може да не си имала?