Републиката на крадците [bg]

— Господа — каза Никорос, който също си бе сложил значително по-хубави дрехи, — донесох ви някои, надявам се, полезни неща.

И той предаде кожена папка на Локи, който я разгърна и видя, че вътре има поне сто страници. Някои бяха гъсто изписани, несъмнено с почерка на Никорос, а други бяха безупречни и значи, със сигурност не бяха писани от него.

— Финансовите отчети на Дълбоки корени — каза Никорос. — Важни списъци на членове; планове и дневен ред от последните избори; списъци на имущество и активисти; съответстващи списъци на онова, което ни е известно за Черен ирис; преписи на избирателния закон на града…

— Прекрасно — каза Локи. — И си предприел всичко, за което говорих по-рано?

— Моят писар все още работи, но за останалото се погрижих. Ако земята зейне и погълне офисите ми, кълна се, че няма да изгубя нищо незаменимо.

— Хубаво — каза Локи. — Искаш ли питие? Имаме бюфет с алко… Не, почакай, всъщност още не съм проверил с какво е пълен, съжалявам.

— Не се съмнявам, че всичко, осигурено от Джостен, е напълно безопасно — повдигна вежди Никорос.

— Притесненията ми не са за това дали Джостен е лоялен.

— Е, нека ви уверя, че в Картейн не организираме празненства, за да стоим на сухо. — Той бръкна във вътрешния джоб на палтото си и измъкна оттам две богато украсени сребърни значки за ревер, прикрепени към зелени ленти; на собствените му гърди отляво имаше такава значка, само че златна. — В този смисъл не бива да забравям отличителния знак.

— Официално белязани за Дълбоки корени, а? — попита Джийн, като протегна ръка за своята значка.

— Да. За събирането довечера комитетските членове ще носят златни значки, членовете на Консейла — нефритени, а привилегированите — сребърни. Така ще бъдете отличени като хора, към които трябва да се проявява уважение, но не и като хора, на които да ходят по петите и които да обсъждат, ако не го желаете.

— Хубаво — каза Локи, след като украси ревера си. — А сега, щом вече се накичихме както трябва, нека се сервираме на фамилията.