Републиката на крадците [bg]

— Кучи син! — извика единият.

— Само почакай… Аз… — взе да ломоти другият.

— Е, всъщност може и да няма дрога вътре. — Локи грабна бутилката и отпи дълга глътка. — Не е нужно за картейнците. Пикливите сукалчета могат да се почувстват пияни и от миризмата на празна бутилка.

— Аз… Ще повикам собственика! — рече мъжът отсреща вляво, като вдигна празната чаша от скута си.

— Много ме уплаши — каза Локи. — Страшен си като коте на цицка. Я кажи чувал ли си вица за богатия картейнец или пък за картейнеца, който знаел коя е майка му? Мамка му, чакай! Казах картейнец, нали? Обърках историята.

— Махай се — каза мъжът вдясно от него. — Веднага се махай!

— А знаете ли как един картейнец разбира, че жена му е с месечното си неразположение? Намъква се в леглото на сина си, а оная работа на сина му вече е мокра. Ами да! А чухте ли онзи за картейнеца, който твърди, че може да брои до петст…

Мъжът отдясно на Локи избута стола си, за да се отдалечи от масата, и се изправи. Локи го сграбчи за ревера. Мъжът се спря и сърдито го изгледа. Локи не притежаваше силата да го повали, ако мъжът го нападнеше, а съдбоносната обида от нежеланото докосване вече беше нанесена.

— Къде така? — спря го Локи. — Не съм приключил с деликатния културен обмен.

— Махни си ръката от палтото ми, отвратителен…

— И какво, ако не я махна?

— Ще занимаем с това господаря на къщата.

— Аз съм господарят на къщата — каза Локи. — И вие вече го знаете. Изпратили са ви, за да изчакате пристигането ми. А виждате ли якия господин на десетина крачки зад мен? Добре го огледайте, недоносчета. Не се съмнявам, че господарката ви очаква подробен доклад.

Мъжът се отскубна.

— Я стига! — отново отпи от виното Локи. — Няма мъже, поне малко самоуважаващи се, които да понесат обидите, с които току-що ви засипах. Ако бяхте джентълмени, щяхте да ме накарате да изляза да се бием навън; ако бяхте нехранимайковци, щяхте да ме ударите с юмрук в зъбите. Работата е там, че са ви платили добри пари да седите тук и да ме шпионирате, и бяхте шашнати и не знаехте как да постъпите, когато ви препиках достойнството.

Двамата мъже отсреща понечиха да станат, но Локи рязко им направи знак да седят.

— Не правете нищо глупаво сега, господа. Не можете да промените положението си. Гарантирам ви, че пръст да помръднете за нещо гадно, половин година ще зарастват костите ви. И ще разполагам с петдесет свидетели, които да се закълнат, че сте си го изпросили.

— За какво сме ти притрябвали? — промърмори мъжът вдясно.

— Измъкнете торбите си с кокали навън. Бързо и любезно. Ако ви видя отново да се мяркате около Джостен, ще дойдете на себе си в някоя уличка, а всичките ви зъби ще са натикани в гъза. Това се отнася и до отсъстващия ви приятел.

Локи отново си сложи шапката, изправи се и с небрежна походка се отдалечи. Запази усмивка за Джийн, който вдигна в знак на поздрав чашата с кафе, а зад гърба му стърженето на краката на столовете по пода го осведоми, че мъжете бързат да се махнат. Двамата с Джийн ги гледаха как си отиват.