Драконите на изчезналата луна [bg]

— Виж, Галдар — каза Джерард, прекъсвайки минотавъра, който очевидно тъкмо се канеше да заговори, — вече чух предостатъчно проповеди и ми омръзна до смърт да ме следят ден и нощ. Известно ти е, че съм рицар на Соламния, изпратен да следи Мина. Аз пък знам, че това ти е известно, така че хайде да приключваме с всичко това още сега…

— Бих искал да се бия с теб, соламниецо — отвърна студено Галдар. — Бих искал да отнема живота ти, но ми беше забранено.

— Дотук схващам — произнесе рицарят, като свали меча. — Но мога ли да зная защо?

— Ти й служиш. И действаш според заръките й.

— Стига, Галдар, и двамата сме наясно, че не съм тръгнал да излизам от града по заръка на Мина… — започна Джерард, след което рязко и объркано млъкна. Ето че някак се бе получило така, че уреждаше собствената си смърт.

— Под нея нямам предвид Мина — рече минотавърът. — Имам предвид Единия бог. Никога ли не си се чудил как е истинското му име?

— На Единия бог? — Джерард започваше сериозно да се дразни от посоката, в която поемаше разговорът. — Не, за да бъда напълно честен, никога не съм давал и една суха опашка от…

— Такхизис — произнесе Галдар.

— … плъх — довърши рицарят и задълго остана смълчан.

Седеше върху коня си по средата на пътя, обгърнат в мрак, потънал в размисъл. Всичко идваше на мястото си. Всичко си идваше на кървавото, ужасяващо, отвратително място. Нямаше нужда да си задава въпроса, дали наистина вярва на минотавъра. Дълбоко в себе си Джерард отдавна бе подозирал кой стои в основата на случващото се.

— Защо ми го казваш? — поиска да узнае.

— Не ми е позволено да те убивам — рече намусено Галдар, — но мога да убия духа ти. Зная какво си намислил. Носиш съобщение от онзи никаквец, краля на елфите, в което се моли народът му да дойде и да го спаси. Защо мислиш Мина избра теб да го заведеш в затвора, ако не за да се превърнеш в негов „пратеник“. Тя иска от теб да доведеш елфите тук. Да доведеш всички тях, за да могат да станат свидетели на най-славния миг на царица Такхизис в Нощта на Новото око.

Минотавърът пусна оглавника на коня.

— Продължавай, соламниецо. Продължавай към каквито и там мечти за победи и слава се таят в сърцето ти и знай, че мечтите ти не са нищо повече от пепел. Съдбата ти е във властта на Такхизис. Всичко, което правиш, го правиш в нейно име. Също като мен.

Минотавърът му отдаде иронично чест, обърна се и закрачи обратно към стените на Санкшън.