Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— … Цезар, на когото ще бъде даден пост военен трибун с всички права и почести като благодарност за победата над Митридат в Гърция и пленяването на два пиратски кораба.
Всички сенатори станаха, дори Катон се надигна тежко.
Юлий се ухили като момче, когато започнаха да го поздравяват, и се направи, че не вижда онези, които си замълчаха, макар че отбелязваше всяко лице, докато обхождаше с поглед претъпканите скамейки. Седна си с бурно разтуптяно сърце. Трибунът имаше право да набира войски, а той знаеше, че недалече оттук има триста души, които веднага ще се подчинят на заповедите му. Катон улови погледа му и му кимна; изпитваше го. Юлий му отвърна с щастлива усмивка. Нямаше защо да предупреждава този човек, че вече си е спечелил нов враг.
Когато бронзовите врати се отвориха, за да пуснат дневната светлина в сенатската зала, Юлий бързо тръгна сред сенаторите, за да хване на излизане бащата на Светоний.
— Бих искал да поговорим, сенаторе — обърна се той към него, като прекъсна разговора му с някакъв непознат.
Сенатор Пранд се обърна към него, вдигна изненадано вежди и отвърна:
— Не виждам какво имаме да обсъждаме.
Юлий пренебрегна студения тон и продължи така, сякаш говореше със стар приятел.
— Става дума за земята, която управителят на имението ми ти е продал, за да събере пари за моя откуп. Знаеш, че успях да си върна златото, върнах дори откупа на твоя син. Бих искал да се срещнем, за да обсъдим цената, срещу която мога да си върна семейната земя.
Сенаторът поклати глава.
— Съжалявам. Отдавна исках да разширя имението си и планирам да построя там нова къща за сина си, след като разчистя горите. Съжалявам, но не мога да ти помогна.
Усмихна се студено и понечи да му обърне гръб. Юлий обаче посегна и го хвана за ръката. Сенатор Пранд я дръпна и лицето му почервеня от гняв.
— Внимавай, младежо. Намираш се в залата на сената, не в някое африканско село. Ако пак ме докоснеш, ще наредя да те арестуват. От това, което ми разказа синът ми, не си човек, с когото искам да си имам работа.
— Може да е споменал и че не съм човек, когото си струва да спечелиш за неприятел — каза Юлий тихо, за да не може да го чуе никой друг.
Сенаторът замръзна за миг, преценявайки заплахата, после се обърна сковано и тръгна да настигне Катон, който тъкмо минаваше през вратата.
Юлий го изгледа замислено. Беше очаквал нещо такова… но новината за предстоящия строеж на къща върху бившата му земя му подейства като плесница. От върха на хълма тя щеше да гледа към неговото имение — позиция на превъзходство, която несъмнено би доставила огромно удоволствие на Светоний. Огледа се за Крас и Цина, искаше да говори с тях, преди да са си тръгнали. До известна степен думите на бащата на Светоний бяха верни. Ако прибегнеше до сила сред стените на града, бързо щеше да стигне до провал. Налагаше се да действа ловко.
— Значи първо Антонид — измърмори той под нос.
Там силата щеше да му послужи много добре.
Глава 29
Юлий вървеше през града начело на десетимата си войници към бившия дом на Марий. Измъчваха го болезнени спомени. Отново усети вълнението, което беше изпитал, когато избликът на енергия около Марий го беше въвлякъл във вихъра си. Всяка улица и всеки завой му напомняха онова негово първо, бурно приближаване към сената, заобиколен от най-силните мъже сред Първородните. На колко години беше тогава? На четиринадесет? Достатъчно голям, за да схване поуката — законът се подчинява на силата. Дори Сула беше подвил опашка пред войниците на форума — там, на камъните, опръскани от кръвта на напиращите тълпи. Марий беше получил искания триумф, а след това и консулството, макар че в крайна сметка победител беше излязъл Сула. Тъга обхвана Юлий — искаше му се да беше преживял поне още един миг с властния пълководец.
Никой от хората му не беше виждал досега Рим; четирима от тях идваха от малки селца по африканското крайбрежие. Всички се мъчеха да не се зазяпват, но не успяваха — бяха омаяни от великия град.
Кир беше омагьосан от гъстите тълпи по оживените улици и благодарение на реакцията на гиганта Юлий видя града с нови очи. Рим наистина нямаше равен на себе си. Миризмите на храни и подправки се смесваха с виковете и ударите на чукове, тълпите бяха облечени в туники и тоги в синьо, червено и златно. Беше истински празник за сетивата и Юлий се наслаждаваше на учудването на войниците си и си спомняше как беше стоял с Марий на позлатената колесница и как тогава улиците също бяха изпълнени с ликуващи хора. В паметта му непомръкващата слава на този момент се смесваше с болката от случилото се после, но все пак тогава, в онзи ден, той беше тук.