Шестото покварено дете [bg]

– В дрогерията срещу моя апартамент проявяват. Хедър отказваше да ползва цифров фотоапарат за важните неща. Казваше, че дигиталната снимка не може да се сравни с трийсет и пет милиметровата лента. Мисля, че на хладилника ми все още има талон за отстъпка.

– Караш прекалено бързо.

Портър мина в дясната лента. Ръката му разсеяно потърква лостчето за мигача върху волана още около половин секунда след като направи маневрата. Някой зад тях наду клаксона и го държа натиснат почти половин минута.

– Какво намекваше одеве? Да не казваш, че Хилбърн по някакъв начин е вкарал тези спомени в главата ми?

Пул разтри окованата си китка.

– Нарича се сугестирано, или (само)внушено твърдение. За много кратко, когато мозъкът излиза от състояние на сън, вратата между съзнанието и подсъзнанието е широко отворена. Нали знаеш как, когато се събудиш, за частица от секундата сънищата ти изглеждат реалност? След това осъзнаваш, че си сънувал, и всички въпросни мисли биват маркирани като фикция. Или изобщо забравяш за тях. Мозъкът ти е в състояние да разграничи нещата, понеже именно той е създал съня. Ако си под влияние на външна информация – без значение какъв е източникът, – когато тази врата е отворена, мозъкът не може да категоризира правилно. Не си съвсем буден, затова не помниш, че това се е случвало, но мозъкът въпреки това го запазва като спомен. Това е една от причините потиснатите сексуални спомени, открити по време на сеанси на хипнотерапия, да бъдат обявени за неистински – терапевтът несъзнателно вкарва фалшиви спомени в съзнанието на пациента в момент, в който то е податливо на внушение. Без значение умишлено или не, но Хилбърн ти е вкарал подобни спомени в мига, в който ти е казал какво се е случило точно след като си излязъл от комата.

– Или всичко е съвпадение и просто сега си го спомням погрешно.

– Възможно е.

– Или те лъжа за онова, което си спомням, и се мъча да си покрия задника.

Рязката прямота изненада Пул.

– Хм, това също е вариант.

Иззвъня телефон. Портър извади „еднодневката“ от стойката на таблото, преди да осъзнае, че звукът идва от другаде. Извърна се към Пул. Лицето му потъмня.

– Имаш ли друг телефон?

Пул не счете за необходимо да лъже.

– Имам личен телефон и друг, даден ми от Бюрото. Онзи, който унищожи, беше служебният.

– Господи, не ми казвай, че трябваше да те съблека гол и да те претърся! Дай го насам. Не вдигай. Извади го с два пръста и ми го подай.

Пул се подчини. Извади самсунга от джоба на сакото си и го подаде на Портър в момента, в който телефонът иззвъня за трети път.

Портър вдигна и имитира гласа на Пул:

– Пул.

– Грейнджър е. Той с теб ли е?

– Ъхъ.

– Добре, не казвай нищо. Вдовицата на Хилбърн разпозна Портър от телевизията. Новините, че тялото на Уейднър е открито в неговия апартамент, се разлетяха из цялата страна, така че снимката му е навсякъде. Когато сигналът на телефона ти изчезна, веднага се мобилизирахме. Проследяваме джипиеса на този телефон в момента. Изпуснахме ви за малко на Къмбърланд. Бях накарал момчетата да стоят по-назад, за да не се виждат. Хеликоптерът е на път. Не сме сигурни коя кола…