![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Портър смъкна стъклото и изхвърли телефона, докато преминаваха на жълт светофар през кръстовището на Клондайк и Мортин Авеню. След това зави рязко надясно, мина по същия маршрут, по който бяха дошли, и по най-бързия начин излезе на I-526.
Телефонът еднодневка бе паднал на пода, докато взимаха завоя. Портър го вдигна, хвърли още един ядосан поглед на Пул, след което набра някакъв номер. Пул не разпозна гласа на мъжа, който вдигна. Портър каза:
– Идваме с пълна газ.
– Разбрано. Приближете се колкото се може повече.
Портър прекъсна разговора, написа кратко съобщение, след което остави телефона обратно в стойката и се обърна намръщен към Пул:
– Това беше тъпо.
– И ти щеше да направиш същото.
– Дай ми документите си.
– Защо?
– Значка, служебна карта, шофьорска книжка. Всичко.
– Сам, не мисля…
– Дай ми всичко, веднага, на шибаната секунда!
Пул извади значката и служебната си карта от джоба на сакото и му ги подаде. Бръкна в портфейла си, издърпа шофьорската си книжка и му подаде и нея. Портър изхвърли всичко през сваленото стъкло.
– Това беше поредната грешка – каза му Пул.
– Очевидно правя доста грешки в последно време.
Вдигна стъклото и увеличи скоростта.
– Какво са открили в апартамента ми?
Пул му разказа за тялото на Уейднър и за парчетата гипсокартон. Не скри нищо.
Портър слушаше мълчаливо. Продължаваше от време на време да хвърля погледи в огледалото за обратно виждане. Когато Пул погледна в страничното огледало, и той я видя – патрулка на полицията на Южна Каролина на три коли зад тях. Не знаеше откога ги следва.
83.
Пул
Ден пети, 22:53
– Просто отбий, Сам. Предай се, преди още някой да е пострадал.
Портър погледна в огледалото. Щатският полицай бе минал една кола назад, през една лента. Сега ги деляха четири автомобила, но въпреки всичко продължаваше да ги следва.
– Знаеш, че не мога.
– Ако си невинен, ще измислим нещо.
И двете ръце на Портър бяха на кормилото. Вече не държеше оръжие. Посочи с глава назад:
– Има две папки. На пода пред задната седалка. Вземи ги, пъхни ги в зелената торба и се приготви.
Джипът се движеше с още по-висока скорост отпреди. Пул не беше сигурен иска ли да откопчава предпазния си колан.
– Давай! Сега!
– Просто опитай да не ни убиеш, докато не си седна на мястото.
Пул махна колана и тромаво се промуши между двете предни седалки. Видя папките на пода зад Портър, пресегна се с две ръце, падна напред, опита се да се улови за нещо и се търколи долу.
– Щеше да е много по-лесно, ако ми беше махнал белезниците.
– Дръж се.
Портър изви рязко волана и пресече три платна, за да се насочи към един от изходите.
Пул се надигна достатъчно, за да види как патрулката се опитва да повтори маневрата, но бе прекалено бавна. Профуча покрай изхода, натисна спирачките и даде на задна, преди да изчезне от погледа му.
– Даже и да не са ни преследвали преди, вече със сигурност ни гонят.
Той сграбчи двете папки и се тръсна обратно на седалката. Отдясно покрай тях прелетя табела с надпис, на който пишеше „Летище Чарлстън“.
– Къде отиваме?
– Мамка му, мамка му, мамка му…
Очите на Портър отново бяха впити в огледалото за обратно виждане. От патрулката нямаше и следа, но зад тях се виждаха две коли на полицейското управление в Чарлстън. Все още не бяха пуснали светлини и сирени, но това бързо можеше да се промени. Бяха вече на територията на летището. Ограничението на скоростта падна до трийсет километра в час. Портър беше забавил и се движеше със скорост малко над разрешената.
Някакви автомобили се измъкваха от рампите, водещи към местата за краткосрочно и дългосрочно паркиране, но след всеки идваха нови три, които се намъкваха. Трафикът стана по-натоварен, докато се приближаваха към терминалите, и полицейските коли изостанаха. За сметка на това пък друга излезе на трийсетина метра пред тях. Портър забеляза още една в неговото платно на около четиристотин метра от тях.
– Опитват се да ни обкръжат.
– Свали ми белезниците и ми дай оръжието си – обади се Пул. – Ще им кажа, че си се предал доброволно.
Портър се наведе напред. Очите му лудешки се стрелкаха между табелите над главите им и автомобилите около тях. По челото му се стичаше пот. Той присви устни и стиска кормилото толкова здраво, че кокалчетата му побеляха.