![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
се използваше и вместо отговор на моите възражения. Аз например казвах:
- Зарежете това, иначе накрая ще ви фрасна.
А те:
- Ще ни фраснеш? Джиджи, сега не е моментът.
Или започвах абсолютно спокойно:
- Знаете ли какви сте вие?
А те ме прекъсваха:
- Не ни го казвай, Джиджи, сега не е моментът.
Беше наистина изтощително; изкарваха ме от кожата и не ми помагаше дори мълчанието, защото тогава те ме дразнеха така:
- Защо си толкова тъжен и мълчалив? Джиджи, сега не е моментът.
Сервираха ни яденето и те започнаха да се хранят. Аз не докоснах почти нищо, защото, вече споменах, не бях гладен, но те ме подиграваха:
- Джиджи, не си ли гладен? Сега не е моментът.
Междувременно социалната вечеря вървеше към своя край. Един от ватманите, мъжага с червендалесто лице и черни мустаци, стана и вдигна чашата си. От подковата се надигна всеобщ вик: „Тишина“, ние също млъкнахме и ги загледахме. Мъжището държеше чашата в едната си ръка, а в другата лист хартия. Подхвана, бъркайки думите, защото едва обръщаше надебелелия си от изпитото вино език:
- А сега, скъпи приятели, хубави приятели, ви моля да запазите тишина, за да ви прочета едно мое скромно, искрено стихче в чест на празничната вечеря.
Паолино го слушаше със зачервено от смях лице, после изведнъж скочи, без да разберем как:
- Стихче? Но сега не е моментът.
В това време поетът доближаваше листа към очите си, ала при тези думи се изви като пепелянка:
- Хей, ти, на нас ли говориш?
Всъщност точно сега беше моментът вместо да използват проклетата фраза за щяло и нещяло, да замълчат и да преглътнат, защото онези бяха двайсетина, а ние - четирима; онези бяха пияни и в добавка тъпи и естествено не можеше да се очаква, че ще схванат шегата. За жалост обаче американецът, и той вече пиян, скочи в подкрепа на Паолино, викайки като луд:
- За ваше сведение, със сигурност сега не е моментът.
Какво стана после, не е трудно да си представите. Поетът и четирима други от най-силните и най-пияните заплашително се насочиха към нас с крясъци:
- Кои сте вие, бе? Какво искате?
Видях как Паолино полетя на пода заедно със стола, поетът с един замах го помете; другите четирима нападнаха американеца и мен, макар че не се месех. В това време откъм масата във формата на подкова се надигнаха зловещи крясъци:
- Гадняри, какво искат тези гнусни типове? Изхвърлете ги надолу по стълбите!
А Йоле, уплашена, крещеше:
- Помощ, избиват се, помогнете.
От партера на бегом дотичаха келнери, съдържателят, някои авантюристи и се хвърлиха между нас да ни разтървават. Всички около масата на ватманите вече бяха на крака и ревяха:
- Г адняри, гадняри...
На поета му течеше кръв от носа, американецът, застрашителен, нанасяше безогледно крошета; аз се опитвах да се отскубна от двама ватмани, които ми нанасяха удари по главата; а
онзи нещастник Паолино, залостен под масата, продължаваше да крещи:
- Сега не е моментът.
Свърши се с това, че с блъскане, викове и удари и четиримата бяхме изхвърлени от таверната. Намерихме се сред врявата на Пиаца Навона, Йоле сграбчи лакътя на американеца и той хукна направо към Пиаца Дзанардели. Там ги чакаше дългата кола, наполовина зелена, наполовина жълта; те понечиха да се качат. Със смелостта на отчаяните сграбчих ръката на Йоле:
- Достатъчно, стига толкова. Щеш не щеш, трябва да ме изслушаш.
Този път тя се опита да се покаже разумна:
- Джиджи, дай си сметка, сега не е възможно, сега не е... - поколеба се и довърши с гримаса на досада, почти против себе си: - Сега не е моментът.
Американецът, вече в колата, включи мотора. Качи се и тя; американецът се обърна и с шеговит жест на показалеца ми каза за последен път:
- Джиджи, сега не е моментът.
Колата потегли по-мълниеносно от изтребител и ни остави, нас двамата - Паолино и мен -насред пустия площад.
Обърнах се побеснял към Паолино: без да продумам, го сграбчих за яката, а той не спираше да повтаря:
- Сега не е моментът, Джиджи, не е моментът.
С големи усилия минувачите и двама полицаи ни разтърваха. И знаете ли какво каза единият полицай?
- Мислите ли, че в нощта на Бефана е моментът да се биете? Срамота, момчета. А сега изчезвайте.
Така, дори и полицаят, без да си дава сметка, ми се подигра. По дяволите, кога ще настъпи моментът?