![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Османците усъвършенстват Мамелюкската система чрез строго разграничение между хората, издигани в управляващата институция като немюсюлмански роби, аскерите, и останалите мюсюлмански и немюсюлмански граждани на империята, раята. Член на раята може да има семейство, собственост и да завещава имуществото и правата върху земята на своите деца и всички следващи потомци. Раята също може да се организира в полуавтономни, самоуправляващи се общности, базирани на етнорелигиозна принадлежност, известни като миллети. Но нито един представител на раята не може да се домогва да стане член на управляващия елит, да притежава оръжие или да служи като войник или администратор. Военните кадри трябва ежегодно да бъдат подновявани с нови християнски новобранци, прекъснали всякакви семейни връзки и лоялни към османската държава. Сред аскерите не съществуват гилдии, фракции или самоуправляващи се сдружения; те трябва да са предани единствено на управляващата династия.
Има свидетелства, които навеждат на мисълта, че в разцвета на своето могъщество османците не се стремят да извличат максимално високи данъци, а предпочитат да поддържат определено базово ниво на данъчно облагане, като същевременно предпазват селячеството от принудителни плащания на други елити, които се държат като организирани престъпници. Това ни е известно, защото през по–късни периоди на османската история фискалният дефицит принуждава султаните да повишават данъците до далеч по–угнетителни нива.
Но умереността е основополагащ принцип в самата османска теория за държавата, наследена от предишни близкоизточни режими. Персийският владетел Хосров I (531–579) е цитиран да казва: „Със справедливост и умереност хората ще произвеждат повече, данъчните приходи ще се увеличават и държавата ще стане богата и могъща. Справедливостта е основата на силната държава." „Справедливост" в случая означава умереност на данъчното облагане. В тази теза можем да разпознаем ранна близкоизточна версия на кривата на Лафер, популяризирана от администрацията на Рейгън, която приема, че резултатът от по– ниските данъчни ставки е по–високи цялостни данъчни приходи, тъй като хората имат по–голям стимул да произвеждат. Това гледище защитават мнозина ранни турски писатели и е вписано в така наречения кръг на справедливостта, основан на осем принципа:
1. Не може да има кралска власт без войска.
2. Не може да има войска без благополучие.
3. Раята произвежда благополучието.
4. Султанът поддържа раята чрез справедливо управление.
5. Справедливостта изисква хармония по света.
6. Светът е градина, чиито стени са държавата.
7. Държавата се крепи на религиозното право.
8. Религиозното право се крепи на кралската власт.
Тези постулати обикновено са изписани около една окръжност, като осмото води към първото, което означава, че религиозната легитимност (точка 8) е необходима за подкрепа на кралската власт (точка 1). Това е необикновено стегнато и ясно описание на взаимовръзките между военна мощ, икономически ресурси, правосъдие (включително данъчните ставки) и религиозна легитимност. То навежда на мисълта, че турските управници не виждат своите цели като строго максимизиране на икономическите ренти, а по–скоро като максимизиране на всеобхватната власт чрез баланс на власт, ресурси и легитимност.
Сериозна слабост на османската система, която я прави потенциално по – нестабилна от тогавашните европейски монархии, е липсата на утвърдена система на Първородство или други процедури за унаследяване. По стара близкоизточна традиция унаследяването в управляващото семейство е в ръцете на Бога и утвърждаването на правила за унаследяване е в разрез с Божията воля. През периодите на унаследяване различните кандидати се нуждаят от подкрепата на еничарите, длъжностните лица в двора, улемите (религиозната бюрокрация) и на административния апарат. През пубертета синовете на султана са изпращани в различни провинции със своите опекуни, за да натрупат управленски опит; тези, които са най–близо до столицата, имат предимство в упражняването на влияние върху политиката на еничарите и двора в своя полза. Това води до периодични граждански войни между синовете след смъртта на султана, а понякога и до преждевременни опити за превземане на властта, докато бащата е все още жив. При тези обстоятелства братоубийството е почти неминуемо. Мехмед III (1595–1603) екзекутира своите деветнадесет братя в двореца, когато завзема властта. Той слага край на практиката султанските синове да бъдат изпращани в провинцията и вместо това ги държи в двореца, където живеят като затворници. Бихме могли да обясним тази система като гаранция, че най–издръжливият и безмилостен син в края на краищата ще стане новият султан. Но липсата на институционален механизъм за унаследяване е голяма слабост, която прави империята уязвима за външни заплахи по време на съперничеството за унаследяване и предоставя прекалено голямо влияние на участници в системата като еничарите, които не би трябвало да са нищо повече от служители на султана.