Светлина в пукнатините [bg]

Погледът му отново се върна на Мари-Ариет.

Отдавна мъртва и погребана в друг град, / мама още не напуска моя свят.

Гамаш се зачуди какво ли бе останало недовършено между майката и дъщерите. Мама. Ма.

— Напоследък идвал ли е някой да разпитва за петзначките? — поинтересува се Гамаш, докато вървеше зад свещеника по тясната пътечка, която бе разчистил в снега.

— Не. Повечето хора отдавна са ги забравили.

— Откога сте свещеник на тази енория?

— От около двайсет години. Когато дойдох да служа в църквата, петзначките отдавна се бяха изнесли.

Значи този уморен отец така и не се бе порадвал на чудото. Получил бе само мъртвите тела.

— Момичетата връщали ли са се някога?

— Не.

— И въпреки това са погребани тук.

— Ами че иначе къде да ги погребат? Накрая повечето хора се прибират у дома.

Гамаш си каза, че сигурно е вярно.

— А родителите? Познавахте ли ги?

— Познавах Изидор. Живя дълго. Така и не се ожени повторно. Все се надяваше, че момичетата ще си дойдат и ще се грижат за него на стари години.

— Но те така и не се върнаха.

— Само за погребението му. А после и за своите.

Гамаш подаде връзката стари ключове на свещеника и се сбогува с него. Но преди да тръгне обратно за Монреал, трябваше да се отбие на още едно място.

Няколко минути по-късно главен инспектор Гамаш спря на паркинга и угаси двигателя на колата си. Вдигна поглед към високите стени, увенчани със спирали бодлива тел. Пазачите го наблюдаваха от своите кули, притиснали автомати пред гърдите си.

Нямаше за какво да се тревожат. Главният инспектор нямаше намерение да слиза от автомобила, макар че се изкушаваше.

Църквата бе само на няколко километра от ПОП — затвора, където беше Пиер Арно. Там го бе пратил именно Гамаш.

Възнамеряваше, след като говори със свещеника и прегледа енорийския архив, да се върне направо в Монреал. Но вместо това изкушението го бе довело тук. Привлечен бе от Пиер Арно.

Деляха ги само няколкостотин метра, а Арно разполагаше с всички отговори.

Все повече се усилваше убеждението на Гамаш, че каквото и да назряваше, Арно бе посял семената. Но главният инспектор знаеше, че не е по силите на Арно да спре започнатото. Гамаш и неговите хора трябваше да го сторят.

Макар да се изкушаваше да се изправи лице в лице с някогашния началник на Sûretè, Арман искаше да спази обещанието, което бе дал на Терез. Запали двигателя на автомобила си, включи на скорост и потегли. Но вместо да се насочи към Монреал, зави в обратната посока и се върна при църквата. Когато стигна, паркира пред жилището на свещеника и почука на вратата.

— Пак вие — посрещна го отецът, но не изглеждаше недоволен.

— Désolé, mon pere — рече Гамаш, — но исках да ви попитам дали Изидор е живял в собствения си дом до края на дните си?