Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Светлина в пукнатините [bg]
Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Светлина в пукнатините [bg]

Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:

Навсякъде има пукнатини, през които навлиза светлината. Ленард Коен
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 185
Перейти на страницу:

— Да.

— Сам си е готвил, чистил и цепил дърва?

— Старата генерация — усмихна се свещеникът. — Разчиташе само на себе си. Гордееше се с това. Никога не е търсил помощ.

— Но старото поколение почти винаги имаха помощници — възрази Гамаш. — Поне едно време. По-младите в семейството се грижеха за родителите, бабите и дядовците си.

— Вярно е.

— Тогава кой се е грижел за Изидор, ако не децата му?

— Помагаше му един от шуреите му.

— Още ли е тук? Мога ли да поговоря с него?

— Не. След смъртта на Изидор замина. Старият мосю Уеле му остави фермата, предполагам в знак на благодарност. На кого иначе щеше да я завещае?

— Но този човек сега не живее във фермата, така ли?

— Не, Пино я продаде и се премести в Монреал, доколкото знам.

— Имате ли адреса му? Бих искал да поговоря с него за Изидор, Мари-Ариет и момичетата. Познавал е всичките, нали? Дори и майката.

Гамаш затаи дъх.

— О, да, тя беше негова сестра. А той се падаше вуйчо на момичетата. Нямам адреса му — отвърна отец Антоан, — но името му е Андре. Андре Пино. Сигурно самият той вече е старец.

— На колко години трябва да е?

Отец Антоан се замисли и след малко отговори:

— Не съм сигурен. Може да проверим в енорийския регистър, ако искате, но бих казал, че минава седемдесетте. Беше най-младият от неговото поколение, с доста години по-малък от сестра си. Семейство Пино бе многобройно. Добри католици.

— Сигурен ли сте, че е жив?

— Не съм, но го няма тук. — Свещеникът отправи поглед в далечината зад Гамаш, към гробището. — А къде иначе би отишъл?

У дома. Но не във фермата, а в гроба.

ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Лаборантът подаде на Гамаш доклада и шапката.

— Готово

— Открихте ли нещо?

— Имало е три по-значителни контакта с тази шапка. Ако не броим вашето ДНК, разбира се. — Мъжът изгледа Гамаш укорително, задето бе замърсил вещественото доказателство.

— Кои са другите хора?

— Ами да започна с това, че са я държали повече от трима души. Намерих следи от ДНК на много хора и поне едно животно. Вероятно случаен контакт преди доста години. Всички тези хора са я взимали в ръце, може би дори са я носили, но не задълго. Принадлежала е на някой друг.

— На кого?

— Почакайте, ще стигна и до това.

Лаборантът хвърли раздразнен поглед към Гамаш. Главният инспектор вдигна ръка и с жест прикани мъжа да разказва нататък.

— Значи, както казах, имало е три значителни контакта. Единият от тях е бил външен човек, но другите двама са роднини.

Гамаш подозираше, че външният човек е Мирна, която бе държала шапката и дори се бе опитала да я сложи на главата си.

— Единият от резултатите съвпада с ДНК-то на жертвата.

— Констанс Уеле — уточни Гамаш. Не беше изненадан, но все пак беше по-добре да има потвърждение. — А другият?

— Именно тук става интересно и сложно.

— Споменахте, че са били роднини — побърза да каже Гамаш с надеждата да си спести някоя дълга, макар и несъмнено увлекателна лекция.

— Така е, но другото ДНК е старо.

— Колко старо?

— Бих казал, че е на десетилетия. Трудно е да се изчисли с точност, но със сигурност другият човек й е бил роднина. Може би брат или сестра.

Гамаш се взираше в ангелите.

— Брат или сестра? А възможно ли е да са били дете и родител?

Лаборантът се замисли и кимна:

— Възможно е.

— Майка и дъщеря — промърмори Гамаш под носа си. Значи бяха прави. Инициалите "МА" всъщност означаваха "мама". Мари-Ариет бе изплела шест шапки. По една за всяка от дъщерите си и една за себе си.

— Не — поправи го експертът от лабораторията. — Не са майка и дъщеря. Баща и дъщеря. Почти сигурно е, че старото ДНК е на мъж.

— Pardon?

— Няма как да сме сто процента уверени, разбира се — каза лаборантът. — Описано е в доклада. ДНК-то бе извлечено от косъм. Бих казал, че преди години шапката е принадлежала на мъж.

* * *

Гамаш се върна в кабинета си.

Отделът пустееше. Дори Лакост си бе отишла. Обадил й се бе от колата, преди да тръгне от църквата, и я бе помолил да открие Андре Пино. Повече от всякога Гамаш искаше да си поговори с човека, който бе познавал Мари-Ариет. Но по-важното е, че Пино бе познавал Изидор и момичетата.

Баща и дъщеря — така бе казал лаборантът.

Гамаш си представи Изидор с протегнати напред ръце, благославящ децата си. Примиреното изражение на лицето му.

Възможно ли бе, вместо да ги е благославял, да е молел за прошка?

Ще помири ли тя прощаваща и опростена.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 185
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)