V. [bg]

— Навярно даже сме се сблъсквали по карнавалите, маскирани и непознати — отбеляза жената.

Мондауген не бе сигурен, но изглежда все пак се бяха срещали: имаше ли поне някакво най-незначително основание за това „съзаклятие“ преди малко: сигурно е било в място подобно на Мюнхен, един загиващ от ексцесии, разпътство и продажност град, раздута от финансов тумор марка.

Докато разстоянието между тях постепенно намаляваше, Мондауген видя, че лявото й око е изкуствено. Тя забеляза любопитството му, услужливо свали окото и му го поднесе на длан. Полупрозрачно стъклено мехурче — наместено в очната кухина, „бялото“ му щеше да придобие полуосветен морскозелен цвят. Повърхността му бе покрита от фина мрежица почти микроскопични пукнатинки. Отвътре прозираха изящно изработените зъбни колелца, пружинки и задържащи механизми на часовник, навиван със златно ключе, което фройлайн Меровинг носеше на тънка верижка около шията си. Кръгообразно по повърхността на мехурчето бяха припоени тъмнозелени и златисти точици, изобразяващи трудноразличими зодиакални фигури, които очертаваха ириса и същевременно циферблата на часовника.

— Как беше там, навън?

Той й разказа малкото, което знаеше. Ръцете й бяха започнали да треперят: Мондауген забеляза това, когато жената връщаше окото на мястото му. Едва я чу, когато тя промълви:

— Може да се повтори 1904 година.

Странно: ван Вик бе казал същото. Какво представляваше 1904 година за тези хора? Тъкмо бе решил да я попита, когато иззад една полуизсъхнала палма се появи цивилно облеченият лейтенант Вайсман и издърпа за ръката Вера Меровинг обратно в глъбините на сградата.

Две неща правеха от къщата на Фопъл удачно място за изследване на сфериките. Първо, фермерът бе дал на Мондауген самостоятелна стая в една от ъгловите кули на къщата; мъничък анклав за напрегната научна дейност (скрит зад множество празни складови помещения), с достъп до покрива през прозорец със стъклопис, изобразяващ разкъсван от диви зверове раннохристиянски мъченик.