Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Ако Никълъс отново заговореше, звукът на неговия глас щеше да накара сърцето й да се пръсне. Ако тя мълчеше, може би той също щеше да замълчи. Може би щеше да си отиде.

Ала той прекоси моравата и застана до нея по-близо, отколкото й се искаше.

— Не съм… – започна той, след което спря, изруга под нос и започна отначало. – Не съм сгоден за Марго.

— Обаче с удоволствие я оставяше да шпионира в полза на нашата страна – каза Скай, като го проверяваше.

— Това не е… – той се спря и Скай разбра, че догадките й за Марго са били верни.

Тя го заобиколи, а гласът й бе опасно спокоен.

— Нима наистина ти изглеждам толкова глупава? Марго е красива и елегантна и достатъчно хладнокръвна, за да може да шпионира, а аз съм млада и неразумна и ще объркам всичко с моето безгрижно поведение. Не може ли да престанеш да мислиш за мен като за дете?

— Повярвай ми, това ми се случва твърде често.

Особената му усмивка бе причината. Накара я да кресне така, сякаш бе някой, когото мрази.

— Така ми омръзнаха всички тези загадки! Защо, по дяволите, Марго може да прави каквото там прави, а не и аз?

Той изкрещя в отговор, а гласът му бе дори по-яростен от нейния.

— Защото ужасно много те обичам, Скай!

Обичам те, Скай. Обичам те, Скай. Аз те обичам. Тръсна глава. Втренчено го загледа, окръглила уста в съвършено „О“ от шока.

— Какво? – успя най-накрая да промълви.

— Без сквернословия този път – той кисело се усмихна, но гласът му бе кротък. – Казах, че те обичам. Не съм сгоден за Марго. Никога не съм бил. Никога дори не съм я целувал, освен по бузата. Това беше част от легендата.

Той поклати глава, сякаш се опитваше да проумее нещо.

— Накараха ме да се закълна, че никога нищо няма да кажа. Но онази сутрин, след като те видях на Портнъм Скуеър, Уайлд ми каза, че тъй като най-вероятно си се досетила, че Марго не работи за СЖВВС, мога да ти разкажа всичко и че той няма да ме изправи пред военен съд. И тъй като имали нови жени агенти, вече нямало да използват такива легенди като нашата с Марго. Така че можело да спрем да се преструваме.

Скай сбърчи чело, докато полагаше усилия да осмисли думите му. Никога не бил сгоден за Марго. Никога не я бил целувал. Май бе казал, че обича Скай.

Той заговори отново, след като стана очевидно, че тя не бе в състояние.

— От мига в който изскочи от онзи „Спитфайър“ в Темпсфорд, те обичам повече, отколкото можеш да си представиш. Знам, че сега ме мразиш, защото си мислиш, че продължавам да се държа така, сякаш имам право да ти казвам какво да правиш, но то е само защото когато гледам как вършиш нещо опасно и можеш дори… да умреш – тя чу как гласът му секна, – полудявам. Не мога да понеса мисълта отново да те загубя. Не мога да го понеса – повтори той, загледан в нея, с протегнати ръце, сякаш единственото, което искаше, бе да я докосне.