Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Само да можеше да бъде този, който щеше да я откарва във Франция. Но след като Уайлд бе разбрал достатъчно за Никълъс и Скай, за да му разреши да й каже онова, което й каза, някъде в някаква папка щеше да бъде сложена бележка, че Никълъс Крофърд и Скай Пенроуз никога не трябва да участват в съвместни мисии.

Щеше да направи така, че О’Фарел да я откарва. Но след като пристигнеше във Франция, тогава какво?

Съществуваше и въпросът за Либърти. На Никълъс бе забранено да й казва и за това, освен в случай че по някаква причина се засечаха във вилата в Тангмере. Рискът от това заловеният агент да издаде останалите в организацията бе толкова голям, че УСО се опитваше да сведе срещите между агентите и информацията за това кой какво работи до минимум. Какво щеше да каже Скай, когато разбереше за Либърти и за това, че той го бе знаел през цялото време?

— Само това искам – започна разпалено той. – Мечтите, които имах преди войната, които изглеждаха толкова големи и важни, се превърнаха в нищо. Искам само теб, тук. Жива.

— И аз искам само това – каза тя.

Той затвори очи. Април 1944 година почти бе настъпил. Войната бе обявена преди четири и половина години. Разбира се, скоро щеше да свърши?

Отвори очи и я целуна, като използваше устните си за да проучи терена, който представляваше Скай Пенроуз. Започна от гърба й, толкова бе слаба сега, от дажбите и тежката работа бе станала едва ли не кльощава. Проследи с устни всеки прешлен, след това я обърна по гръб и премести устата си върху гърдите й.

— Никълъс – чу я да казва и бързо я целуна по устата, с ръка, вплетена в нейната, докато другата се плъзгаше надолу към плоския й корем, после още по-надолу, към бедрата й.

Усети как хълбоците й се извиват към него и колкото и да бе мъчително да се сдържа, той го правеше, защото да я наблюдава така – гола, с крещящо за неговите ласки тяло – бе най-възбуждащото от всичко.

Погали я леко между краката и тя прошепна пресекливо още веднъж името му. След това нежно целуна едното й бедро, преди да продължи бавно нагоре, като ръцете му с малко изпреварваха устните. Погледна нагоре и видя, че бе затворила очи, с отхвърлена назад глава с разтворени крака и най-накрая направи онова, което искаше да направи от мига, когато бяха легнали голи на одеялото в беседката. Положи уста на мястото на ръцете си и чу как тя рязко и внезапно си пое дъх, усети как тялото й се притиска настойчиво в него и след това видя как затрепери, чу я да вика веднъж, два пъти, три пъти – и това бе най-прекрасният миг в целия му живот.

Когато се съвзе достатъчно, за да отвори очи, го погледна и след това се усмихна. Косата й бе пръсната по възглавницата като тъмни кичури от нощта, страните й бяха порозовели и изглеждаше необуздана и красива – най-истинската Скай, както никога досега.

— Твой ред е – каза тя, като привлече хълбоците му към себе си, а краката й обвиха кръста му.

— Може би и твой – каза той.