Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

След това отпусна глава на гърдите му, ръцете му здраво я прегръщаха, кракът й бе увит около неговия. Докато не чуха някакви гласове, надвиващи шума, долитащ от партито, които прозвучаха опасно близо.

— Трябва да се облечем – каза неохотно тя.

Изправиха се, което означаваше отново да го види гол, и не можеше да се сдържи да не го целува, сякаш имаше намерение да започне отначало онова, което тъкмо бяха свършили.

— Скай – каза той, докато пръстите му танцуваха по гърба й, – не можеш да ме целуваш така, ако наистина искаш да се облека.

— Всъщност не искам да се обличаш – сподели тя с усмивка и той се разсмя.

Обаче гласовете отново долетяха още по-отблизо.

— По дяволите – каза той и този път и двамата сграбчиха дрехите си и ги намъкнаха.

Дори тогава бе невъзможно Либърти и О’Фарел да приемат ситуацията за невинна, когато влязоха в беседката и видяха одеялото на пода, разрошената коса на Скай, зачервените й страни и Никълъс, без сако и с разкопчана риза.

— Вие, двамата, отново сте се събрали – каза Либърти с усмивка.

— Може би трябваше да се забавиш поне няколко минути – каза Скай на сестра си.

— Съжалявам. Когато предложих на О’Фарел да се поразходим, не разбрах, че трябва да избягвам беседката в случай на евентуално прелюбодеяние. Всъщност самата аз планирах нещо такова за себе си, но както виждам, ще трябва да намеря друго място.

— Да вървим – каза О’Фарел, като се обърна и излезе.

— Не се връщай обратно – извика Либърти, като се втурна след него. – Или при Марго. Трябва да говоря с теб.

Никълъс въздъхна.

— Трябва да му обясня.

Скай поклати глава.

— Не мисля, че е ядосан. Той избра сестра ми преди месеци. А двамата с него сме разменили само няколко целувки.

— Наистина ли?

— Наистина. Просто не можех…

Никълъс я привлече отново в прегръдките си и тя забрави за Либърти и О’Фарел, докато той шепнеше в ухото й.

— Няма да го понеса да не те видя отново седмици наред. Можеш ли да си вземеш отпуск този уикенд, преди да ги прекратят?

— Моят отпуск започна тази нощ. Следващите два дни съм свободна.

— И аз ще си пусна два дни – каза той. – Не съм излизал в отпуск от шест месеца, а пълнолунието свърши. Едва ли ще бъде трудно. Особено след като не се предвижда да имаме други в обозримо бъдеще.

— Да отидем в Корнуол. В къщата – каза тя, като знаеше, че иска да бъде с него на мястото, където се бяха видели за пръв път.

Никълъс слезе от колата в Портлевън и подсвирна.

— Абсолютно същото е, каквото си го спомням – каза той.

— Наистина – съгласи се тя.

Стояха заедно загледани, докато залезът подпали небето и превърна вилата в силует. Нейните очертания го върнаха назад в миналото, когато за пръв път стоя тук заедно със Скай, поразен от това невероятно премятащо се момиче, което сподели своя залив с него, а той с нея – часовника на баща си.