Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Отново бременна от него – завърши Скай вместо него. – Колко ли много ни мразиш и нас, неговите деца, задето е загинал заради нас.

— Не съм ви мразил така, както някога мразех Ванеса – обаче омразата доникъде не води, не е ли така? – въздъхна той. – След войната Софи остана във Франция. Беше много близка с майка ти, чувстваше я като сестра и изобщо не я обвиняваше за случилото се. Каза ми, че Себастиян бил самостоятелен и можел да взема сам решения, че него трябвало да държим отговорен, не Ванеса.

— И тя е обещала на майка ми да се грижи за мен и Либърти, ако нещо се случи.

— Така е. След като в продължение на няколко години се сърдех на Ванеса, отидох при Софи във Франция за седмица-две. Тя бе пропуснала да ми каже, че Ванеса и децата й – ти и сестра ти – също ще бъдете там. Отначало бях страшно ядосан. Но след това осъзнах, че Ванеса е единственият човек, с когото мога да говоря за брат си – тя го познаваше истински. Така че след това се срещах с нея от време на време, за да си спомням. Въпреки това трябвало е да направя повече за теб и сестра ти. Вие сте мои племеннички, за Бога.

Докосна ръката на Скай, след това колебливо се отдръпна. При този жест тя разбра, че вече има и друго семейство, освен жените в Хамбъл. Мисълта едва не я накара да се усмихне.

Обаче около тях продължаваше да витае най-важният въпрос, който още не бе получил отговор.

— Защо ми разказваш всичко това сега?

Той се изправи, отдалечи се и заговори с гръб към нея.

— Смята се, че можеш да подпомогнеш военните усилия по същия начин както майка си. Изобщо не съм сигурен дали не трябва да те разубедя. Но са ни нужни повече жени. Все по-трудно става да се пращат мъже. Прекалено се набиват на очи. След 1940 година повечето французи са или военнопленници, или са депортирани в Германия по програми за принудителен труд. Жените будят много по-малко подозрение. Обаче е дяволски трудно да се намерят такива, които говорят достатъчно добре френски и изглеждат като французойки, за да не ги разкрият за пет минути, след като пристигнат там. Наложи се да вземем няколко, за които техните инструктори изказаха опасения относно способността им да контролират емоциите си, но тъй като извън всяко съмнение изглеждаха като французойки, а не можем да изгубим проклетата война… – въздишката му издаваше неговото раздразнение. – С една дума – не можем да си позволим да не ги използваме.