Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Имам чувството, че всичко – продължи тя колебливо, – всичко, от мига в който направих циганско колело пред теб, ни е водело към това. Сякаш бъдещето е очаквало от нас да се целунем. И ето ни тук сега, а залозите са толкова високи.

В отговор той се пресегна и отново я целуна, и в тази целувка Скай разбра, че моментът най-после бе настъпил, че те щяха да се съединят с телата си, чувствено и с цялото си същество. Така че тя плъзна ръка и съблече последната дреха помежду им, и той стори същото с нея, а след това тя легна до него, повече възбудена от допира на бедрото му, от докосването на гръдта й до неговите гърди, от приближените им устни, отколкото от всичко, което някога бе правила с някой мъж.

— Толкова е хубаво просто да лежа до теб… – каза тя.

— Дори не мога да си представя как ще се почувстваме много скоро – отвърна той, като прошепна думите в ухото й, докато плъзна ръка да изучава тялото й.

След това се забави, с връхчетата на пръстите си описваше кръгчета във вдлъбнатината между ключиците й, после между гърдите й, а след това около пъпа й и после отново нагоре, очертаваше същата лека и чувствена пътечка около едното зърно, отново и отново, след това около другото.

Скай усети как гърбът й се извива още повече, когато той престана да използва само върховете на пръстите си и погали с длан всяка гърда. Успя само да промълви името му и да се надигне да го целуне, обърна го по гръб, възседна го и направи същото с него, но с устата си – целуваше едното рамо, после другото, гърдите му – и още не бе стигнала до пъпа, когато той изрече името й – дори по-силно, отколкото тя бе произнесла неговото. След това тя се озова по гръб и устните и очите му й казаха, че я желаят, а тя му го повтаряше по същия начин.

Проникна в нея и тя се стегна, тъй като бе свикнала тази част да бъде някак неловка и по-скоро разочароваща, но той повдигна леко хълбоците й, като се движеше нежно, непоносимо бавно. Усети как краката й се увиват здраво около него, изпита водовъртеж от усещания, докато се вкопчи в гърба му, той се усмихваше и това бе всичко – тя политаше към Огъня на свети Елм, но този път не бе сама. Никълъс бе заедно с нея в експлозията на нейното и на неговото тяло, на техните две души.

Трийсета глава

Не спряха да се целуват дълго след това, докато дишането им не се успокои и ръцете им се пуснаха. Накрая Никълъс се протегна, за да я завие с края на одеялото, като погрешно реши, че тя трепери от студ, но нямаше как да й бъде студено, тъй като все още лежаха притиснати – гърди до гърди, крака до крака, допрели чела.

— Заслужаваше си чакането – прошепна той.

— Много изненадващо беше – каза тя и той сякаш внезапно се разтревожи.

— Не ти ли хареса? Съжалявам…

Тя се усмихна и го целуна отново.

— Никълъс, за човек, който толкова добре ме познава, както ти, понякога говориш много странни неща. Нима изглеждам или звуча сякаш не ми е харесало?

— Не, но…

— Само исках да кажа, че при двата други случая, когато съм правила нещо подобно, не беше като това. В най-добрия случай, можеше да се нарече интересно, в най-лошия – неловко.