Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Мога – каза тя, влезе в офиса на Вера и затвори вратата.

Двайсет и девета глава

На следващия ден във влака обратно към Саутхемптън Скай размишляваше върху две неща. За това, че вече имаше чичо. Някой, с когото евентуално да прекарва Коледа. С когото да разговаря за майка си.

Нейната майка. Това бе другият човек, за когото Скай мислеше. Представяше си живота, който Ванеса Пенроуз бе водила – живот, изпълнен с тайни, опасности и вълнение и очевидно – с любов. След това, след края на войната, когато вече нямало нужда, тя се бе преместила в Корнуол с две дъщери и с разбито сърце, справянето с което вероятно е било най-трудно от всичко.

А ето че сега Скай живееше със също такова разбито сърце, обаче трябваше да се грижи само за себе си, не за две малки деца, които се нуждаеха от любов и внимание. А и мъжът, когото обичаше, все още бе жив.

Едва когато подкара колелото си обратно към Хамбъл, си спомни за Марго, която се появи на прага на кабинет в сграда, където очевидно се помещаваха служителите на разузнаването. Ако подозренията на Скай бяха верни, именно Марго я бе препоръчала за УСО. След като оттам бяха приели сериозно препоръката й, това означаваше, че тя не работеше в Спомагателните женски военновъздушни сили, а за Управлението за специални операции.

Нищо от това не променяше факта, че Марго бе сгодена за Никълъс, който бе говорил на Скай толкова гневно, сякаш я мразеше. Може би да му каже, че го обича – да го натовари така – не беше честно от нейна страна. В най-добрия случай изглеждаше възмутен от постъпката й.

Натисна по-здраво педалите и се понесе по пътеките на унилата Англия далеч от раздразнението на Никълъс. Пристигна във вилата в Хамбъл и откри, че бе забравила за танците същата вечер, които щяха да се проведат във вилата на командира на базата Тангмере, който искаше да отпразнува Великден 1944 година и факта, че всички те го бяха доживели. Времена на саможертва и възкресение – дори Скай можеше да долови символизма.

Танците се провеждаха седмица по-рано, тъй като на следващата всички отпуски щяха да бъдат прекратени и те знаеха какво означаваше това – че десантът, за който се говореше, скоро щеше да ги извиси в смъртоносното си възкресение. Че всичко досега бе репетиция, а предстоеше финалът – изпълнен с кръв, битки и разчленени тела.

Именно затова УСО имаше нужда от повече агенти. Следващите няколко седмици до десанта и месеците след него щяха да бъдат ключови за укрепване на мрежите на Съпротивата и за саботажни дейности. Скай имаше два дни отпуск, преди да се включи в тази борба. Нямаше да лети повече за ТСВВС, а щеше да премине курс на обучение, който, както й казаха, можеше и да не успее да завърши. Ако оценките на нейните шефове бяха добри, след това тя щеше да стане друг човек – французойка, щеше да седне в самолет, подобен на тези, които Никълъс пилотираше, и да отиде да се бори с германците.