Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Покажи ми ги – каза весело Скай.

Роклите на Роуз бяха прекрасни. Скай хареса особено много една – модел на Вионе, зяпна тя, когато видя етикета. Беше в някакъв неописуем червено-розов нюанс – може би цикламен, пурпурен или може би тъмнорозовото на небето при залез. Две парчета плат, увити около бюста, образуваха леко драпирано деколте, после се връзваха отзад, а несиметрично скроената пола обвиваше ханша й, преди да се спусне с лек клош – но не прекален – до глезените.

— Не е ли твърде ярка? – каза Скай, като й се искаше Роуз да я опровергае, но също така се опасяваше, че да се появи на партито в толкова ослепителен цвят, може би щеше да бъде обидно във време в което мъката и траурът бяха обичайни.

— Ако някой има право да носи рокля като тази, това си ти – каза Роуз. – Наслаждавай се. Кой знае колко още ще можем да се усмихваме? Освен това с твоята черна коса ти си единствената, на която ще подхожда. Никога не ми е отивала.

Така че Скай наистина я облече, нави си косата и си сложи само малко грим, тъй като роклята нямаше нужда от никаква украса.

След това тя и Роуз се качиха пременени на велосипедите си и подкараха към железопътната гара, където с благодарност разбраха, че комендантът бе запазил два вагона, които да превозят всички от Чичестър.

В къщата лалета и зюмбюли – като отрицания на войната, подобно на роклята на Скай – гордо никнеха в градинските лехи, а розовите пъпки надигаха упоритите си главички от розовите храсти. Последният слънчев лъч очакваше да бъде угасен от нощта, докато Роуз и Скай влизаха вътре, където светлините бяха запалени, свиреше музика, всички се смееха и бяха щастливи и Скай от цялото си сърце се опитваше да бъде като тях.

Докато Либърти с пиянски порив не обви врата на сестра си.

— Познай какво научих преди малко?

Скай въздъхна и взе чашата от ръката й.

— Не искам да се налага и тази вечер да те отрезвявам – каза тя.

Либърти измъкна обратно чашата си и с очи, впити в Скай, отпи голяма глътка.

— Познай какво чух преди малко? – повтори тя.

— Какво? – попита Скай, като с благодарност гледаше как някакъв пилот се приближава с явното намерение да я покани на танц и да я отърве от клюките на сестра й.

— Марго и Никълъс вече не са сгодени! – каза Либърти тържествуващо.

Скай кимна отрицателно с глава на пилота, който се върна обратно разочарован.

— Моля? – каза тя.

— Никълъс е свободен да прави каквото си иска. Двамата с Марго имаха страшен скандал днес следобед. След това Марго обходи столовата, сякаш си нямаше никакви грижи, и съобщи на всички мъже, че е на разположение за срещи. След десет минути вече седеше на нечие коляно.

— Не е вярно – каза Скай.

Беше видяла Марго и Никълъс миналата сутрин и те изглеждаха съвсем близки.

— Вярно е – каза Либърти, внезапно настоятелна и съсредоточена върху Скай, сякаш пиянството й бе престорено, а всъщност си бе напълно трезва и знаеше точно какво прави.