Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Можеше ли да се откаже от летенето заради това? Как можеше да не го направи? Не можем да загубим тази проклета война, бе казал Уайлд. Що за човек щеше да бъде тя, ако откажеше да помогне, когато бе най-необходима?

Топлината на скоча внезапно отстъпи пред леденостуден страх и тя почувства как я обхваща същата ужасяваща неподвижност, както когато германският изтребител бе стрелял по нея. Без дъх. Без пулс. Нищо отвъд очите й, приковани в лицето на Уайлд. И една мисъл – имаше стотици начини да загинеш като пилот в небето. Но имаше милиони начини да загинеш като шпионин в окупираната от нацистите Франция.

Обаче Никълъс летеше натам през цялото време. Не бе седял като безмълвен и себичен глупак да мисли само за себе си. Точно тогава сърцето й едва не се пръсна при мисълта колко много го обичаше.

Успя да си поеме дълбоко дъх. А какво да каже за всички хора, загинали след 1939 година, за всички онези, които щяха да умират всеки ден, докато войната продължаваше?

— Мислиш ли, че ще успея да се справя? – попита тя Уайлд.

Той не се поколеба.

— Да. И част от мен иска да го направиш, защото ако си толкова добра като агент, каквато си като пилот, не се съмнявам, че ще победим. Но знам също, че ако ти позволя, може би никога няма да те видя отново. За което – устните му се стиснаха, сякаш го болеше да изрече тези думи, – много ще съжалявам.

Скай осъзна, че протяга ръка да хване неговата. Той я стисна, задържа я, а устата й се изкриви на една страна, като всичко в нея също я болеше.

— Мисля, че трябва да го направя – каза тя.

Той кимна.

— И аз мисля така.

Пусна ръката й и се изправи.

— Ще те заведа да те запозная с Вера Аткинс. Ще докладваш на нея, ако решиш да постъпиш в УСО.

Скай отпусна крайниците си и успя да се изправи, въпреки количеството скоч, което бе изпила, новата история, която бе научила, и новото бъдеще, което се надигаше застрашително като далечен буреносен облак, и пое по относително права линия след Уайлд.

Той се готвеше да почука на някаква врата, когато тя се отвори и Никълъс и Марго излязоха от нея.

Скай ги загледа.

Марго се усмихна.

Никълъс се закова на място. Очите му, тъмносини от ярост, опариха Скай. Тя се сепна.

— Не – каза той със сурово изражение.

Уайлд погледна Скай, после Никълъс.

— Не – повтори Никълъс. – Не.

Да види отново Скай, толкова близо, че можеше да протегне ръка и да я докосне, го накара почти да залитне назад, когато осъзна, че всичко, което бе чувствал към нея, само се е засилило през месеците на отсъствие, и докато се бореше с всички пориви на тялото си, което искаше да я привлече към себе си и да я целуне така, както не бе целувал никоя друга. Беше му трудно дори да диша, а шокът да се намира на две крачки от нея като полетял към пламнала дъга, бе поразителен.