За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Те нямат градове, нямат гори; блатата им са малко; реките им — винаги сковани в лед; те живеят в огромна равнина; имат пасбища и стада, следователно разполагат с блага; но те нямат нищо, което да им служи за убежище и защита. Щом един хан претърпи поражение, отрязват му главата; същото правят и с децата му; и оттук нататък всички негови поданици принадлежат на победителя. Но те не минават в гражданско робство; такива роби биха били в тежест на един народ, който води прост начин на живот, не обработва земята и няма никаква нужда от домашна прислуга. Следователно те влизат в състава на народа и увеличават неговата численост. Но се разбира, че вместо гражданско робство там се въвежда политическо робство.
В същност в една страна, където различните орди постоянно водят война помежду си и непрекъснато се покоряват една друга; където със смъртта на вожда политическият организъм на всяка победена орда се разрушава, народът изобщо не може да бъде свободен; защото няма нито една част от него, която да не е бивала много и много пъти покорявана.
Победените народи могат да запазят известна част от свободата си само в случай че в положението си на победени са в състояние да сключат договор с победителя. Но татарите, победени веднъж и бидейки винаги без защита, никога не могат да предлагат условия за такъв договор.
Аз казах във втора глава, че земеделските народи, обитаващи равнините, никога не са били свободни; особените обстоятелства в живота на татарите, които обитават необработваеми земи, ги поставят в същото положение.
Глава XX
За международното право у татарите
Помежду си татарите са меки и човечни, но като завоеватели са много жестоки; те прекарват под нож жителите на завзетите от тях градове; те смятат, че им оказват милост, когато ги продават или ги раздават на своите войници. Те са опустошили Азия — от Индия до Средиземно море; цялата земя в източната част на Персия била превърната в пустиня.
Ето от какво според мен е било породено това международно право. Тези народи не са имали градове; всички войни, които са водили, са били стремителни и бързи. Биели са се, когато са вярвали, че ще победят; а когато не са вярвали, са се присъединявали към войската на по-силния. По силата на тия обичаи те са виждали нещо противоположно на тяхното международно право, ако някой град, който не можел да им се съпротивява, ги възпирал. На градовете те са гледали не като на някакво струпване на жители, а като на места, способни да се измъкнат от тяхната власт. Не са владеели изкуството на обсадата и при обсада на градовете са понасяли големи загуби; за пролята кръв са отмъщавали също с кръв.
Глава XXI
Гражданските закони на татарите
Отец Дюалд казва, че у татарите наследник винаги става най-малкият син поради това, че по-големите синове, щом станат годни за пастирски живот, излизат от къщи с известен брой животни, които бащата им дава, и основават ново домакинство. Затова последният от синовете, който остава в къщи при баща си, става негов естествен наследник.
Чувал съм, че такъв обичай е съществувал в някои малки окръзи в Англия и че се среща още в Бретан, в Руанското херцогство, сред простолюдието. Това без съмнение е един закон на пастирския бит, дошъл от някое бретанско племе или донесен от някой германски народ. Както е известно от Цезар и Тацит, германците малко са се занимавали с обработване на земята.
Глава XXII
За един граждански закон на германските народи
Аз ще обясня тук как онова своеобразно положение от салическия закон, който и наричат салически закон в собствен смисъл, произтича от институциите на един народ, който не се е занимавал или пък малко се е занимавал със земеделие.
Според салическия закон, когато бащата умре, салическата земя унаследява мъжкото поколение, а дъщерите се изключват.
За да се разбере какви са били тия салически земи, трябва да се види каква е била собствеността или владеенето на земите у франките, преди те да излязат извън Германия.
Екар е доказал убедително, че думата салически произлиза от думата «сала», която означава «къща»; и че следователно салическа земя означава земя, принадлежаща към дадена къща. Аз ще отида по-нататък и ще разгледам това, което са представлявали домът и прикрепената към него земя у германците.
«Те не живеят в градове — казва Тацит — и не могат да търпят къщите им да се допират една до друга; всеки оставя около къщата си малко обработваема земя или свободно пространство, които са оградени или затворени.» Тацит говори точно. Защото много от законите във варварските кодекси предвиждат различни наказания за тия, които проникват в самия дом.