Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
След като мина по няколко безлюдни прохода, тя стигна до място, което й заприлича на някаква тъмница. Нямаше никаква светлина и не се виждаше никой наблизо, но шумолящите, стържещи звуци, които се чуваха от тъмните ниши на килиите, й подсказа, че поне някои от тях са обитавани.
Любопитството надделя над глада й и тя пропълзя навътре. Какви ли затворници държаха Чаросплетниците в манастира си? От двете страни на късия коридор имаше килии, чиито врати бяха снабдени с решетки. Когато пристъпи по-близо, изведнъж всички звуци замряха и настъпи пълна тишина. Факлата й осветяваше единствено решетките и светлината й не достигаше до вътрешността на клетките, за да й покаже какво има там.
Момичето се поколеба, обхваната от нерешителност, ала в крайна сметка се приближи до една от килиите и вдигна високо факлата си. Нещо се бе притаило навътре в сенките, нещо…
Внезапно то се хвърли към нея без предупреждение, удряйки се в решетките и протягайки ноктестата си ръка към нея. Кайку извика и отстъпи назад, а ноктите минаха на сантиметри от нея. Факлата й падна на пода и се търкулна по земята, за щастие извън обсега на съществото.
Различна твар. Беше виждала подобни създания много пъти из планините, ала нищо не можеше да се сравни с това тук. То бе нещо неописуемо, отвратителна изродена маса от мускули и зъби. Имаше четири ръце, всяка от които имаше различна форма и размери, вариращи от хилави до масивни и подути. Едно-единствено око гледаше смъртоносно от съсухреното, сбръчкано черно лице, а по-долните части на тялото му представляваха ужасяваща мешавица от недоразвити крайници и пипала, увиващи се едно около друго, някои от които бяха изкривени и счупени. Гърбът му бе осеян с костни израстъци и рибешки перки. Сякаш няколко различни същества, всяко от които искаше да покаже характерните си черти, бяха преплели особеностите си в тази уродлива твар, като резултатът представляваше чудовищен, невъобразим хаос, от който на човек веднага му призляваше.
— … умрииииииии… — изгъргори нещото на сарамирски и сърцето на Кайку се вледени.
Внезапно всички килии около нея оживяха, а незнайните им обитатели заблъскаха по решетките, протягайки се в мрака да я сграбчат. Ревовете и ръмженето се превърнаха в осакатени думи от деформирани усти, молби, проклятия и някакви ужасни звуци, наподобяващи ридания. Девойката отстъпи ужасена, грабвайки факлата, ала не се осмеляваше да отвърне поглед от съществото, което бе проговорило най-напред. То се отдръпна от светлината, оставяйки мракът да го погълне отново, след което изрече:
— … виииижжж кккаквоооо направииии с насссссс…
Момичето побягна от затвора, а ужасът вледеняваше кръвта й, докато тичаше, и тя се спря чак когато звуците на кошмарните твари заглъхнаха. Тогава се облегна на една стена, задъхана и с разтуптяно сърце, изчаквайки пулсът й да се нормализира. Потресът, който бе изпитала, щом онова нещо я нападна, бе достатъчно голям, ала когато й проговори… едва ли можеше да понесе повече в състоянието на изтощение и глад, в което се намираше. Това бяха напълно пораснали Различни в недрата на чаросплетнически манастир. Интелигентни, чувстващи и затворени. Какво ли можеше да означава това?
Опитвайки се да се поразсее от спомените си, тя се заклатушка напред, изгубвайки се напълно в плетеницата от коридори. На няколко пъти й бе хрумвало, че няма да може да намери изход от лабиринта, преди да е умряла от глад, но поне за момента не й беше много до храна. Девойката продължи по коридора, без да я е грижа за посоката — единственото, което искаше, бе да се отдалечи колкото се може по-далеч от тъмницата.
След известно време дочу някакъв приглушен шум, подобен на жужене, чийто източник трябваше да се намира някъде пред нея. Напоследък минаваше само през неосветени коридори, които приличаха повече на тесни тунели, по чиито стени не се виждаха никакви поставки за факли. От известно време не бе срещнала никого по пътя си и се бе примирила с факта, че най-вероятно бе свърнала от утъпкания път. Чудеше де дали да не се върне назад и да тръгне по маршрут, където вероятността да намери храна щеше да бъде по-голяма, ала неясният монотонен шум отпред я заинтригува достатъчно, че да я накара да продължи в сегашната посока.