Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Свещениците обаче бяха безкрайно внимателни в изказванията си. Те бяха убедени, че еврейската държава има агенти навсякъде, които наблюдават, слушат, а може би дори снимат и записват. Едно от първите предупреждения, отправяно към всеки новоназначен в секретариата, беше да внимава да не бъде „шпиониран или разкрит, особено от агенти на страни, на които Ватикана твърдо отказва дипломатическо признание“. Израел беше в челото на този списък. При избирането си през 1978 година папа Йоан Павел II се погрижи Израел да си остане в същия този списък. Той възнамеряваше да обмисли признаването на пълен дипломатически статут на Израел едва когато затвърдеше позициите си.
Информацията, която папата получаваше за Израел, бе все така повлияна от контактите на неговите свещеници дипломати с арабите. След набезите си из Рим монсеньорите се връщаха на третия етаж на Апостолическия дворец — многолюдната като мравуняк, изкуствено осветена и недобре вентилирана задушна главна квартира на папската дипломатическа служба. Известна под името „Отдел за извънредни въпроси“, службата отговаряше за водената от Светия престол външна политика. Нейните двадесет „подотдела“ бяха задръстени от също толкова голямо количество документация, колкото и всяко друго външно министерство. Това говореше за разрастващите се в световен мащаб дипломатически интереси на Ватикана.
Отделът за Близкия изток заема няколко работни помещения, разделени на секции, с изглед към двора „Сан Дамасо“ — великолепно оформен площад в сърцето на големия дворцов комплекс. Сред първите документи, които отделът представи на новия първосвещеник, беше един изключително оспорван случай относно международния статут на Ерусалим и патронажа на Организацията на обединените нации, според който Ватиканът трябваше да се грижи за всички християнски гробници и свети мощи в града. Новината за това предложение достигна до Тел Авив в началото на 1979 година, след като бе получено ксерокопие от документ, предаден от един монсеньор на богат ливанец християнин, живеещ в Рим. Сред служителите на въпросния ливанец беше и един саяним на Мосад. Възникналата възможност Ерусалим да добие международен статут амбицира министър-председателя Менахем Бегин, който нареди на шефа на Мосад Ицхак Хофи да удвои опитите си за установяване на дипломатически контакти с Ватикана.
И двамата знаеха какво се беше случило последния път, когато Мосад се опита да направи това под прикритието на визита на предшественичката на Бегин — бележитата Голда Меир.
През 1972 година Голда Меир най-накрая получи отговор от папа Павел VI, че ще я приеме на кратка частна аудиенция. През декември същата година тя съобщи на министрите от кабинета по време на едно от седмичните им заседания, които продължаваха да се съмняват, че срещата ще доведе до нещо значимо, че е очарована от „марксисткия структурализъм на папството. Първо, то има почти безпрецедентна финансова мощ. На следващо място, то действа без политически партии или профсъюзи. Целият апарат на папството бе създаден, за да упражнява контрол. Римската курия контролира епископите, епископите контролират духовенството, а духовенството миряните. С множеството си секретариати, комисии и структури, папството представлява система, създадена, за да шпионира и информира!“
Датата за аудиенцията при папата беше определена за 15 януари 1973 година. Голда Меир беше уведомена, че ще има на разположение точно тридесет и пет минути насаме с първосвещеника. Накрая щяха да си разменят подаръци. Нямаше определен дневен ред за срещата, но Голда Меир се надяваше да убеди папата да посети Израел. Официалният повод щеше да бъде отслужването на тържествена меса за повече от стоте хиляди християни араби, които живееха в Израел. Тя обаче знаеше какъв огромен международен отзвук щеше да предизвика посещението му.
По съображения за сигурност нямаше да се правят предварителни съобщения за срещата. В края на посещението й на международната конференция на социалистите в Париж Голда Меир щеше да отпътува за Рим с чартърен полет на „Ел Ал“. Едва на борда на самолета на журналистите щеше да бъде съобщено, че тя заминава на посещение във Ватикана.
Шефът на Мосад Цви Цамир също отлетя за Рим, за да се погрижи за сигурността. Градът беше свърталище на терористични фракции както от Близкия изток, така и от Европа. Рим също се беше превърнал в подслушвателен пост за изпълнението на най-важната задача на Мосад в момента — откриването и ликвидирането на извършителите на жестокото убийство по време на Олимпийските игри в Мюнхен.