Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Моите намерения са съвсем почтени — отвърна Коул, като се поклони леко. — Ако си спомням добре, в брачния договор между другото пишеше, че ще бъдем заедно в добро и в зло, докато смъртта ни раздели.
Алена се почувства засегната от начина, по който той така лековато оправда поведението си. Изглежда, не се интересуваше особено от нейните чувства.
— Ние имахме споразумение — настояваше тя, — но ти наруши даденото обещание.
— Аз съм давал много обещания и клетви: една като лекар, една като гражданин на тази страна и две като съпруг. И всеки път това ми е създавало затруднения.
— Говориш за почтеност, но как стои въпросът с другите две части на твоето обещание, имам предвид любовта и взаимното уважение?
Такова развитие на разговора явно бе неприятно за Коул.
— Винаги съм гледал с недоверие на това, което наричат любов от пръв поглед. Откъде да знам какво представлява истинската любов? Когато мъж и жена взаимно се разбират, тогава любовта помежду им започва да расте и с течение на времето става все по-голяма.
Алена не можеше повече да се въздържа. Потиснатите чувства и разочарования се изляха в поток от думи.
— При всичкото уважение, което ти дължа, намирам, че говориш като сляп глупак, който нищо не знае! Едно семе с години може да лежи в цепнатината на някоя скала, но когато вятърът го отвее върху топла, влажна почва, от него може да израсте могъщ дъб, който да надживее столетията. Така е и с любовта. Тя трябва да бъде подарена на другия, да бъде споделена с него, за да расте, а не да се провали безславно.
Очите на Алена блестяха, на лицето й бе отразена цяла гама от дълбоки чувства, когато продължи, изпълнена със страст:
— Ти, напротив, си като буреносен облак в зноен летен ден. Ти се сърдиш, гърмиш и вдигаш много шум. Мяташ мълнии, пред които бедното беззащитно създание се крие. Но докато този облак не излее своя дъжд, земята си остава суха и безплодна, каквато е била винаги преди това. Каква полза тогава от всичките превземки и всичкия шум, ако с тях не може да се постигне нищо добро?
Преди Коул да успее да направи някаква снизходителна забележка, Алена просто го остави и изчезна с развята рокля в къщата.
Той я последва в залата и я видя точно когато изчезваше от погледа му нагоре по стълбата. Веднага след това се чу как Алена умишлено затръшна с все сила вратата на спалнята след себе си.
Майлс от неудобство избягваше да погледне към своя господар, но Коул с мъка успя да потисне усмивката си.
— Майлс, кажете, моля ви, на Питър да занесе гореща вода на мисис Лейтимър. Тя несъмнено се нуждае от баня.
— Веднага, сър. Желаете ли сега да се сервира закуската ви, сър?
Коул кимна утвърдително и по лицето на прислужника премина израз на облекчение.
— Ани много ще се зарадва, сър — позволи си да отбележи Майлс.
Коул седна на масата за хранене и остави мисис Гарт да му сервира горещо кафе с малко бренди в него. До закуската изобщо не се допря. Той мислеше върху думите на Алена и беше склонен да се съгласи с тях. От всичко, което тя беше казала, извираше една природна мъдрост, която съвсем не подхождаше на младостта й. Коул и преди беше имал случаи да се убеди, че в хубавата главичка на Алена се крие ясен и пъргав ум.
Едно ядно възклицание на жена му го накара да се изтръгне от своята замисленост. Тъкмо се надигаше, за да види какво става, когато тя изтича към него. В следващия миг възмутено му хвърли в скута вечерната си рокля в жълто и черно. Застана отпред и размаха гневно малък юмрук пред носа му.
— Противен янки! — изсъска тя. — По-скоро ще ходя гола, отколкото да облека някоя от твоите дрипи.
Коул можеше да види как сивите очи на Алена буквално искрят от гняв.
— Не бих имал нищо против, мадам! — каза той спокойно. — Но първо искам да разбера какво точно се е случило.
С рязко движение, при което Коул се приготви за нещо по-лошо, Алена дръпна роклята от скута му и я разгърна пред очите му, така че да може да види големите дупки от изгорено върху горната част на полата.
— Наистина ли мислиш, че мога да направя такова нещо? — попита Коул ядосано. — Не съм аз, по дяволите!
Алена гледаше роклята и с мъка сдържаше сълзите си. Колко се беше надявала да му хареса с нея!
— Алена! — Когато видя замъглените й от сълзи очи, гневът на Коул се изпари със същата бързина, с която беше се надигнал. — Не мога да си представя някой в тази къща да стори такова нещо. Да не би вятърът да е отвял роклята в камината?
— В камината нямаше огън — прошепна тя тихо. — Някой е подпалил няколко трески борина и е сложил роклята отгоре.
— Моля те, повярвай ми, че не съм способен на такава постъпка — настояваше Коул. — Но кой би могъл да бъде? Имаш ли някаква представа?