Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Тогава съблечи проклетата рокля! — извика ядосано Гейдж. — Няма да те оставя, докато не видя раната ти.
— Виж, това ви позволявам да направите, сър, но само в рамките на благоприличието. — Шимейн вдигна поглед към него и тихо добави: — Ако ми дадете назаем някоя стара риза, която се разкопчава отпред, ще се подчиня с готовност.
Той изръмжа недоволно и влезе в спалнята, за да се върне след малко с една от домашно тъканите си ризи.
— Можеш да облечеш тази, докато аз отида да донеса вода от кладенеца.
Шимейн пое дрехата и го изчака да вземе кофата от полицата до мивката и да излезе през задната врата. После разкопча корсета и долната си риза и полека започна да ги смъква надолу, прехапвайки устни от болка, когато стигна до частта, залепнала за раната. Преди да ги свали около кръста си, тя предпазливо погледна през рамо, за да се увери, че Гейдж все още не се е появил, сетне внимателно облече ризата и нави ръкавите нагоре, за да могат ръцете й да бъдат свободни. Господарят й още го нямаше, затова Шимейн отиде до килера, намери един стар чаршафи се зае да го къса на ивици.
Тихо почукване по вратата я предупреди за завръщането на Гейдж. Той влезе и наля вода в легена, като я смеси с малко гореща вода от един чайник, който къкреше над огнището, за да я затопли. Сетне отиде до Шимейн и вдигна ризата й нагоре. Тя извърна пламналото си лице и скръсти ръце пред гърдите си, защото се боеше, че без тази предпазна мярка широката като чувал дреха би предоставила на господаря й прекрасна гледка към всичко, скрито под нея.
Гейдж намокри една кърпа и внимателно почисти кръвта от раната, за да види ясно очертанията й. За негово облекчение не беше толкова сериозна, колкото се бе опасявал — само едно разкъсване на кожата, достатъчно дълбоко, за да причини обилно кървене, но едва ли представляващо заплаха за живота на Шимейн. Освен, разбира се, ако не се инфектираше, но той възнамеряваше да предотврати тази опасност с помощта на зловонния мехлем.
— Раната не е сериозна. — Тонът му вече бе по-спокоен. — Но ще й трябва стегната превръзка, за да спре да кърви.
Шимейн посочи платнените ленти, които беше навила на кълбо, и попита с оживление, което трябваше да прикрие болката, причинена й от прегледа:
— Тези ще стигнат ли?
— Да, напълно. А сега вдигни краищата на ризата, защото ще ми пречат — нареди Гейдж. — Трябва да увия превръзките около кръста ти, и то здраво, а няма как да го сторя, ако пипам слепешком.
Той я остави да помисли над заповедта му и отиде да донесе мехлема. Когато се върна, краищата на ризата бяха завързани на възел, оставяйки кръста й гол. Колкото и да бе загрижен, Гейдж не можеше да не се възхити на резултата. Мекият плат на ризата прилепваше съвършено към гърдите й, като подчертаваше моминската им твърдост и изпъкналите им зърна. Талията й бе невероятно тънка и въпреки че ребрата й все още се четяха, гледката на копринената й кожа предизвика у него чувства, подобни на онези, които бе изпитал в нощта със змията. Като изключим раната, кожата й бе също толкова съвършена, колкото му се бе сторила тогава.
— Ще ти остане малък белег за спомен от Потс — предупреди я той, като придърпа високия стол и постави кутийката с мехлема върху него. — Но няма да повреди кожата ти кой знае колко. Щом червенината изчезне, едва ли въобще ще се забелязва.
— Налага ли се да ме мажете с този мехлем? — сбърчи нос Шимейн, когато Гейдж отвори кутийката. — Мирише ужасно.
— Знам, но ще помогне на раната да заздравее и да не се инфектира — отвърна той, като вдигна очи към лицето й тъкмо навреме, за да види комичната й гримаса на отвращение. Приличаше на малко дете, което се опитва да умилостиви строгия си родител. Но когато Гейдж се наведе към нея, тя впери поглед право напред, сякаш безмълвно го предупреждаваше, че няма да обръща внимание на близостта му. Той се усмихна. — А аз предпочитам да не поемам никакви рискове, когато става въпрос за такава скъпоценност. Щастлив съм, че те имам, Шимейн О’Хърн, и не искам да те загубя. Никъде не бих могъл да намеря друга прислужница с твоята красота и дарби.
— Говорите така само защото съм ранена — намусено каза Шимейн, но в този момент Гейдж отново докосна раната й с мократа кърпа и от устните й се изтръгна болезнено възклицание. Внезапно й прималя, краката й се подкосиха и тя политна напред.
Гейдж светкавично протегна ръце и я хвана в прегръдките си. Допирът на гърдите й, притиснати до неговите, бе толкова вълшебен, че той не смееше да помръдне и мускулче, за да не избяга от него, както бе избягала след като я беше целунал. Затова само попита с предрезнял глас: